Вратите на Рим [bg]

Пазарът беше вихрушка от миризми и оживена блъсканица, но на Александрия не й се занимаваше много с нещата в списъка. Бързо свърши работата си, на добри цени, но приключваше пазарлъка, преди да го доведе докрай. Продавачите като че ли обичаха да се препират с хубавото момиче, да размахват ръце и да призовават околните за свидетели да видят колко е нахална. Тогава тя им се усмихваше и при някои тази усмивка намаляваше цените още повече.

Увила стегнато покупките в два вързопа, Александрия забърза натам, където всъщност искаше да отиде — малък златарски магазин в края на редицата сергии. Беше ходила там много пъти, за да гледа моделите. Повечето предмети бяха от бронз или калай. Златарите рядко работеха със сребро, а златото беше твърде скъпо и се поръчваше специално. Златарят беше нисичък, с груба туника и тежка кожена престилка. Погледна я, когато тя влезе в малкото магазинче, и спря работата над малък златен пръстен, за да наглежда какво прави момичето. Табик не се доверяваше много на хората и Александрия усещаше втренчения му поглед, докато разглеждаше изложеното.

Накрая тя събра достатъчно кураж, за да се обърне към него, и попита:

— Купуваш ли неща?

— Понякога — беше отговорът. — Какво имаш?

Тя извади бронзовия диск от джоба на туниката си, той го взе и го вдигна към прозорчето, за да види рисунката. Държа го така дълго и тя не се осмеляваше да проговори от страх да не го разсърди. Без да казва нищо, бижутерът го заобръща — изследваше всички възможни белези върху метала.

— Откъде го взе? — попита накрая.

— Направих го. Познаваш ли Бант?

Мъжът бавно кимна.

— Той ми показа как.

— Грубичко е, но мога да го продам. Изпълнението е тромаво, но рисунката е много хубава. Муцуната на лъва е много добре очертана, но ти още не си много опитна с чукчето и длетото.