Кодът на Атлантида [bg]

Чу се звук от приближаващи стъпки.

Кардинал Джузепе Рецонико вървеше след стария библиотекар към Мурани.

— Кардинале — усмихна се Бепе с беззъба уста. — Имате гост.

— Благодаря, Бепе. — Мурани махна към стола от другата страна на масата.

Рецонико се настани. Имаше вид, сякаш току-що е бил вдигнат от сън и това не го правеше особено щастлив.

— Екипът на отец Себастиан току-що е започнал да проучва новооткрита пещера.

— Пещера четиридесет и две — кимна Мурани. Беше в течение на проучването на катакомбите.

— Оказва се, че е гробница. Голяма гробница.

Мурани не успя да се сдържи.

— Кой е погребан там?

— Не знаем. Швейцарските гвардейци ни изпратиха снимки по интернет. — Рецонико му подаде цифров фотоапарат. — Свалих ги тук.

Мурани взе апарата и бързо прегледа снимките.

— Това са те — дрезгаво изрече той. — Атлантите. Онези, които са живели в Градината.

— Може би.

Мурани не можеше да повярва. Впери поглед в Рецонико и гневът го изпълни.

— Как можеш да се съмняваш в това? Ако вярата ти е толкова силна, колкото би трябвало, щеше да знаеш какво е това.

— Гробница — каза Рецонико. — Това е единственото, което ми е известно със сигурност.

Мурани провери големината на файловете и откри, че са почти по пет мегабайта единия. Значи можеха да издържат голямо увеличение.

Без да каже нито дума, стана от масата и отиде в дъното на помещението. Там между рафтовете беше сместена високотехнологична апаратура.

Той седна на бюрото, извади памет картата на апарата и я пъхна в четеца на компютъра. Натисна няколко клавиша и зареди изображенията.

— Не съм дошъл за това — запротестира Рецонико. — Трябва да поговорим.

— Слушам те. Но нека да гледаме, докато говорим. — Мурани изучаваше снимките една по една и бавно следваше отец Себастиан в криптата.

— Съветът иска да говори с теб. Не вярват, че нямаш нищо общо със смъртта на отец Фенолио.

За момент Мурани не можа да си спомни кой точно беше отец Фенолио.

— Знаят, че папата го е пратил да те следи — каза Рецонико.

— И би трябвало той да се чувства виновен заради това. Не аз. Не аз съм тласнал Фенолио към смъртта му. — Мурани хвърли поглед към Рецонико. — А защо съветът е решил да ми каже, че папата е пратил някой да ме следи?

— Смятат, че Фенолио е трябвало да бъде по-внимателен.

— Но защо папата ще иска да ме шпионира?

— Защото не ти вярва.

— Доказал съм се като много благонадежден през годините.

— Но не и пред този папа. Той смята, че проявяваш прекалено голям интерес към Тайните текстове за своя собствена изгода.

— Аз съм тук, а не в Кадис — изсумтя Мурани. — Не бих могъл да бъда държан по-надалеч от Тайните текстове. Папата вече се погрижи за това.