![Порочен кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/2/porochen-krg-bg-download.jpg)
Порочен кръг [bg]
- Автор: Смит Уилбур
- Серия: Хектор Крос #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Порочен кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Най-много от всичко Саша обичаше да я гъделичкат по гърба. Харесваше й да съблече блузката си, да легне по лице на одеялото за пикник и да накара Бриони да я гали. Когато спреше, Саша започваше да вика „Още, още!”.
Един ден Бриони я гъделичкаше, когато Саша каза съвсем отчетливо:
— Ако някога поиска да те докосне по нуну, не му позволявай!
Бриони застина и се замисли над току-що казаното от сестра й. „Нуну“ беше бебешкото име за онова място.
— Какво каза, Саш? — тихо попита тя.
— Кога?
— Преди малко.
— Не съм казвала нищо — отрече Саша.
— Не, каза!
— Не съм. Никога не съм казвала нищо.
Саша беше развълнувана и неспокойна. Бриони познаваше тези симптоми. Онова, което следваше, бе да се свие на кълбо и да започне да си смуче палеца или да блъска глава в земята.
— Сбърках, Саш. Естествено, че не си казала нищо.
Саша бавно се отпусна и започна да говори за кученцето си. Искаше си го обратно. Майка им й бе подарила кутре за последния й рожден ден, но Саша бе много силна и го бе задушила от любов. Наложи се да я излъжат, че спи, за да вземат телцето му от нея. Но тя не спираше да моли Бриони да й го донесе обратно. Само че докторите не бяха съгласни Саша да получи друго кутре.
Следващата неделя бе ясен слънчев ден и двете отново си направиха пикник на същото място край езерото. Саша не обичаше промените — те я правеха неспокойна и беззащитна. Когато приключиха с обяда, Саша настоя:
— Почеши ме по гърба.
— И каква беше вълшебната думичка? — попита я Бриони.
Саша се замисли, сбърчвайки чело от концентрация, но накрая се предаде.
— Забравих я. Каква беше?
— Дали не беше „моля“?
— Да, да. Беше „моля“ — въодушевено плесна с ръце Саша. — Моля те, Бриони. Много, много те моля да ме почешеш по гърба.
Тя съблече през глава блузката си и легна по корем на одеялото. След малко Бриони реши, че е заспала, но внезапно Саша проговори:
— Ако му позволиш да те докосне по нуну, той ще напъха коравото си нещо в теб и ще ти потече кръв.
Бриони замръзна. Думите я шокираха до такава степен, че направо й призля. Тя обаче се престори, че не е чула и продължи да гали Саша по гърба. След малко Бриони запя „Хъмпти-Дъмпти седеше на стената“. Саша се опита да припява, но бъркаше думите и двете се разсмяха.
И тогава Саша изрече:
— Ако си завре нещото в твоята нуну, много ще те заболи и ще ти потече кръв.
Повреденото й съзнание я караше да повтаря някои неща до безкрай.
— Време е да си тръгвам, Саш — каза накрая Бриони.
— О, не, не! Моля те, остани още малко. Много се страхувам и ми става мъчно, когато си тръгнеш и ме изоставиш.
— Ще дойда пак следващата неделя.
— Обещаваш ли?
— Да, обещавам.
***
На следващата неделя Бриони донесе със себе си новия си мобилен телефон, който Хенри й бе подарил за рождения ден.
Двете със Саша тръгнаха ръка за ръка надолу към езерото. Бриони носеше одеялото и кошницата за пикник. Когато стигнаха на специалното им място, Саша разстла одеялото и се увери, че няма гънки и никъде не е подгънато. Одеялото бе нейно задължение, към което се отнасяше съвестно и много се гордееше със способността си да го опъне идеално. Докато сестра й бе съсредоточена изцяло върху одеялото, Бриони извади телефона от джоба на дънките си, включи го на диктофон и го прибра пак, без Саша да забележи нищо.
Денят премина по вече установения начин — нахраниха патиците и разговаряха за кученцето на Саша, което беше при мама на небето. После обядваха и Бриони заведе Саша до тоалетната. Върнаха се на брега на езерото и легнаха на одеялото. Саша помоли да бъде почесана по гърба и Бриони я накара да каже думичката „моля“. После започна да я гали по гърба и пак запя „Хъмпти-Дъмпти“, което насочи мислите в главата на Саша в определена посока, както Бриони се бе надявала да стане.
Внезапно Саша проговори:
— Не ми хареса, когато накара нещото си да изцвърка в устата ми… имаше гаден вкус.
Бриони потръпна, но продължи тихичко да тананика. След малко Саша отново се отпусна и продължи да говори объркано.
— Мъчих се да си спомня името му. Той ми каза, че ми е брат, но аз нямам брат. Показа ми как да държа онова нещо и да го движа в ръката си нагоре-надолу, докато… изцвърка. Харесваше ми, когато ми казваше, че съм умна и колко много ме обичал.