Порочен кръг [bg]

— А имам ли някакъв избор? — попита я накрая, но въпросът му явно бе риторичен.

— Трябва да те напусна — заяви тя.

— Ако ме обичаш истински, ще останеш — възрази той, но го каза едва чуто.

— Не, именно защото те обичам, трябва да те напусна.

— Къде отиваш?

— Рони Бънгър ми предложи да се върна на старата ми работа в „Бънгър & Теобалд“. Там поне ще мога да защитавам интересите на Катрин.

— Ще се върнеш ли някога при мен?

— Съмнявам се. — Тя се разплака, но продължи да говори през сълзи: — Никога не съм си представяла, че може да има друг като теб. Но да съм с теб е като да живея на кратера на вулкан. Единият му склон гледа към слънцето. Той е топъл, почвата е плодородна, там е красиво и безопасно. — Тя преглътна тежко и добави: — Твоят друг склон е скрит в сенки и го обитават тъмни плашещи неща, като омраза и отмъщение, гняв и смърт. А аз нямам представа кога планината ще изригне и ще унищожи себе си и мен.

— Ако не мога да те спра да си тръгнеш, поне ме целуни, преди да ме напуснеш.

Но тя пак поклати глава.

— Не… ако те целуна, ще омекна и тогава ще останем един с друг завинаги. А това не бива да се случва. Ние не сме създадени един за друг, Хектор. Ще се унищожим взаимно… — Тя отново преглътна с труд, погледна го в очите и каза: — Аз вярвам в закона, Хектор, докато ти вярваш, че си законът. Трябва да си тръгна. Сбогом, моя любов.

Той усещаше със сърцето си, че изреченото от нея е истина.

Тя се обърна с гръб към него и излезе през вратата. Затвори я тихо зад себе си. Хектор напрегна слух, за да чуе последните звуци от нейното присъствие в къщата, но тишината бе оглушителна.