Порочен кръг [bg]

Включи телефона и го остави на нощното шкафче.

Кратка пауза и след това се разнесе гласът на Саша. Карл веднага го позна. Поизправи се в креслото, свали крака си от подлакътника и чинно застана, прибрал двата си крака един до друг.

— Не ми хареса, когато накара нещото си да изцвърка в устата ми… имаше гаден вкус — каза Саша и Бриони видя брат й да трепва и да поглежда към прозореца, сякаш търсеше път за бягство. Но вниманието му отново бе привлечено от продължаващия разказ на Саша: — Мъчих се да си спомня името му. Той ми каза, че ми е брат, но аз нямам брат. Показа ми как да държа онова нещо и да го движа в ръката си нагоре-надолу, докато… изцвърка. Харесваше ми, когато ми казваше, че съм умна и колко много ме обичал.

Бриони взе телефона и превъртя записа с няколко секунди напред. Натисна отново бутона за възпроизвеждане и пак остави апарата на шкафчето. Сега гласът на Саша бе по-твърд и зрял:

— Брат ми Карл дойде онази нощ в спалнята ми и легна в моето легло. Разтвори краката ми, набута голямото си твърдо нещо в мен и го накара да пръска. Изпищях, но никой не ме чу. Започнах да кървя и много ме заболя, но не казах на никого, защото Карл ми нареди да не го правя. Правилно ли постъпих, Бриони?

— Разбира се, сестричке моя. Ти си толкова добро момиче и винаги постъпваш правилно.

Бриони посегна и изключи записа, след което тихо попита в настъпилата тишина:

— Как мислиш, Карл, правилно ли си постъпил?

Устните му помръднаха, но не се чу никакъв звук. Той избърса лице в ръкава на сакото си и се загледа в потните следи по тъканта.

След това внезапно скочи, сграбчи телефона от нощното шкафче и без да спира движението на ръката си, го хвърли към вратата на банята. Устройството се разпадна на съставните си части. Младежът прекоси стаята с бързи и решителни крачки и стъпка останките.

Ръцете му трепереха и цялото му тяло се тресеше, когато се обърна с лице към Бриони:

— Тази развратница. Гадната малка курва. Ти и побърканата ти развратна сестра сте измислили всичко това. Признай си — ти си точно толкова луда, колкото е тя. И двете ме ревнувате. Опитвате се да ме дискредитирате пред баща ми. Но той ме обича.

— Баща ти е бил нацистки военнопрестъпник — тихо каза Бриони. — Казвал се е Куртмайер, пращал е хора в газовите камери, а после е въртял верига от бордеи. Ти си издънка на бащиното си гнило семе, Карл Куртмайер.

— Това е лъжа! — изрева той. — Твоя измислица. На теб и на лъжливата малка кучка — продължи да крещи той срещу нея.

— Нищо не съм измисляла — подчерта Бриони, без да повишава глас. — Майка ни ми разказа за баща ти един следобед, докато пиеше джин.

— Лъжа е! Баща ми е Хенри Банок. Аз съм единственият му син. Той ме обича и аз съм негов наследник. Ти и мръсното малко курве просто ревнувате. Искаш да го настроиш срещу мен. Затова разказваш тези отвратителни лъжи.