Порочен кръг [bg]

При тези думи Хенри Банок станал и казал на жена си:

— Мисля че аз и Карл само влошаваме нещата с присъствието си тук. Ще те изчакаме на паркинга — и той кимнал с глава на Карл. — Хайде, момчето ми. Да се махаме оттук.

Хенри се ужасявал от сблъсъци с нещастието и страданието във всякаква форма, особено ако са свързани с него по какъвто и да е било начин. В такива случаи той просто затварял съзнанието си за проблема, блокирал го, дистанцирал се от него и се махал колкото може по-далече. Повече кракът на двамата с Карл Питър не стъпил в психиатрична клиника „Деветте бряста“.

От друга страна, Марлене не пропуснала нито един ден за посещение. Всяка неделя сутрин шофьорът я докарвал в Пасадина от сто и петдесет километра и тя прекарвала остатъка от деня, бъбрейки на мълчаливото си и необщително дете. При едно от посещенията си тя донесла дивиди с концертите за пиано на Рахманинов и го пуснала на плейъра на Саша, надявайки се това да съживи заспалия й музикален талант.

Още при първите ноти на „Трети концерт за пиано в ре минор“ Саша скочила на крака, сграбчила устройството и го запратила в стената със силата на безумец. Плейърът се разбил на парчета. Саша се хвърлила на пода, прибрала коленете си до гърдите в поза на зародиш, забила палеца си в устата и започнала ритмично да удря с глава в пода. Марлене повече не се опитала да се намесва в лечението.

От този момент нататък тя се ограничавала до това да чете на Саша поезия или да й дава подробен отчет за случилото се през седмицата. Саша мълчала и се държала възможно най-отчуждено. Седяла със забит в стената поглед и се клатела напред-назад на стола, все едно бил конче-люлка.