Последната одисея [bg]

14:01

"Богохулен гяур…"

Нехир изгледа намръщено групата. За нея те бяха неверници, задето отричаха Божията благословия. Мрачният й поглед се спря върху Елена Каргил. Баща й беше заявил, че ги е събрало божественото провидение. Нехир отказваше да повярва в подобно нещо, да приеме да бъде обвързана с тази слаба жена — не от съдбата и със сигурност не от Аллах.

Преди да замине за Гренландия, й беше казано, че целта й е дъщеря на сенатор, но Муса така и не беше споменал, че баща й е високопоставен член на апокалиптите. Като Първа дъщеря тя трябваше да е наясно с това. Предишната вечер беше на крачка да убие тази жена след опита й за бягство. Ако го беше направила, щеше да бъде наказана брутално, най-вероятно изтезавана и убита.

Едва в последния момент Муса й беше казал истината — повече по необходимост, отколкото заради нещо друго. След това й беше наредил да доведе жената на борда на „Зорницата“, неговата лична крепост. По принцип се смяташе за голяма чест да стъпиш на тези палуби, но откакто пристигна, Нехир не беше изпитала нищо друго освен гнева, който гореше в нея — горещина, която тя познаваше много добре.

През целия й живот мъжете я бяха предавали, бяха използвали силата си, за да я контролират.

Тя беше повярвала, че Муса е различен, и му се беше доверила.

Стисна юмрук и си пое дълбоко дъх в опит да угаси пламъците в себе си. Напомни си, че това е малко предателство от страна на Муса, което тя трябва да се стреми да прости — трябва да прости.

Докато слушаше как сенатор Каргайл се обявява за наследник на трона на Давид, безочливостта на думите му донякъде уталожи яростта й. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че Муса ще стане Махди, предречения „воден“, който ще поведе всички Синове и Дъщери към славата.

„И като Първа дъщеря аз ще стоя от дясната му страна“.