Убийство в Оксфорд [bg]

Брайън беше засегнат най-много. Репортери го преследваха всеки път, когато влизаше или излизаше от дома си. Тя никога не го видя да разговаря с някого от тях, но предположи, че университетът щеше да използва влиянието си, за да защити звездата си. Тя беше отвратена, когато Мо ѝ позвъни от Лондон, за да ѝ съобщи, че един от най-четените вестници бил изпратил човек, за да се интересува от връзката ѝ с Тери. Мо го беше отрязала и отпратила, но Тери знаеше, че е само въпрос на време преди сексуалните ѝ наклонности да бъдат използвани срещу нея. Тя провери в университетския регистър. Редакторът на вестника беше човек от Оксфорд.

Беше спряла да чете вестниците, защото знаеше, че някои от тях щяха да изобразят разобличението ѝ като остро феминистко, любопитство на озлобена съседка или заблудата на една асистентка, която не прави разлика между детективска литература и реален живот. Но тя научи също и промените в града. В пощенската си кутия в университета намери рекламни брошури, които съветваха студентите от мъжки пол да излизат късно нощем по двойки и да избягват да се обличат предизвикателно. Тя ги смачка с досада и ги хвърли на пода. Имаше също бележка от директора, който искаше незабавно да я види. Тази бележка тя не хвърли на пода, но не ѝ обърна повече внимание от останалите.

Накрая наставникът ѝ Редж дойде лично, за да я заведе при директора. Щом разбра, че един отказ сега би влошил още повече положението, тя отиде. Беше умно от страна на Редж да не ѝ задава въпроси в колата, така че и двамата пътуваха в мълчание до „Сейнт Мери“.

— Господи — възкликна тя, докато минаваха през фоайето. — Какво става тук?

Целият университет се беше струпал в двора, като повечето мъже бяха със сака и вратовръзки, а жените в официални рокли. Дълга гребна лодка беше поставена на дървени трупчета в центъра на тревата.

— Скъпи студенти на „Сейнт Мери“, както неофициално разбрахме, днес спечелихме гребните състезания. Момчетата на Роди още веднъж ни накараха да се чувстваме горди.

— Ами да, разбира се. Седмицата на гребните състезания между Оксфорд и Кембридж — за момент в параноята си тя бе помислила, че всичко това е заради нея.

— Каквото и да се случи, трябва да останеш да видиш церемонията. Доста внушителна гледка е.

— Да остана? Звучиш така, сякаш ще заминавам някъде, Редж — когато той не отговори, тя каза ядосано: — Мислех, че поне мога да разчитам на твоята подкрепа.

— Не си ме молила за подкрепа.

— Прекалено горда съм, за да те моля.

Това поне го накара да се усмихне. Той хвана ръката ѝ.

— Хайде. Директорът ще иска да присъства на празненството. Колкото по-дълго го караме да чака, толкова по-малко време ще имаме да му обясним твоя случай.