Убийство в Оксфорд [bg]

двадесет и пет

В кабинета на съдебния лекар един полицай счупи печата на кутията и я подаде на доктора, който каза на Нийл да се съблече и да легне на масата. Отчаян, гол и треперещ от шока, той се качи на масата и видя как другите мъже наблюдават тялото му с безстрастна съсредоточеност. Попитаха го дали се е къпал след нападението. Не беше. Под задните му части имаше голяма хартиена салфетка. Докторът изреса космите около гениталиите му с гребен, който извади от кутията, докато полицаят започна да изследва и да прибира дрехите, с които беше облечен. След малко Нийл знаеше, че ще заплаче. Прехапа устни, за да спре. Той смяташе, че ако се разплаче, ще го вземат за обратен и ще решат, че си го е търсил. Докторът коментираше с нисък, съчувствен глас, като обясняваше всичко, което прави.

— Сега ще взема няколко проби.

Той хвана пениса му и издърпа препуциума с двете си ръце, които бяха с ръкавици, и го изтри с тампон. Нийл усещаше топлината от пръстите на мъжа, хладнокръвните му длани през найлона на ръкавиците. Той затвори очи.

— Ще отрежа няколко косъма от гениталиите ти.

Той почувства рязане около пениса си, после чу докторът нелепо да брои до десет.

— Още два — каза полицаят.

— Мисля, че бяха десет — каза докторът.

— Не, дванайсет — настоя полицаят.

Спряха за малко, за да се консултират с някакви документа, като че ли, според Нийл, четяха инструкции за много сложно сглобяема и непозната мебел от магазините „Направѝ си сам“.

— Дванайсет — отстъпи докторът и отряза още два. — Нийл, ще отрежа ноктите ти.

За няколко сюрреалистични минути той лежеше там треперещ, докато докторът му правеше маникюр и стържеше под ноктите му, а после взимаше внимателно отрязъците с пинсети от масата и ги поставяше в плик.

Изведнъж той си спомни за това, което изнасилвачът беше изпуснал.

— Вижте в джоба на панталоните ми — каза той на полицая, който прибираше дрехите му. — Той го изпусна.

Полицаят намери червилото и изглеждаше впечатлен. Извади го от панталона на Нийл и го хвана с найлоново пликче, което после обърна наопаки, така че да не докосне червилото с пръсти.

— Огненочервено — каза той, като прочете надписа. — Ще поговорим след минута. Нека първо свършим с прегледа.

Нийл вероятно никога нямаше да се обади в полицията, ако беше сам, когато го изнасилиха. Но Джоузи настоя. Тя и приятелките ѝ го измислиха. Тя подчерта, че ако докладват, съществува поне малък шанс изнасилвачът да бъде заловен. Ако си мълчаха, и други можеха да бъдат изнасилени. Тя дори не му беше позволила да се изкъпе или да смени дрехите си и се обади вместо него, докато той седеше безучастен на леглото си и държеше на врата си кърпа, напоена с кръв.