Убийство в Оксфорд [bg]

— Проклети фотографи. Предполагам, че тогава малко попрекалих.

— Джайлс, нали не пиеш само за удоволствие? — той не отговори и тя продължи: — Ти изпитваш силно чувство на вина, с което не можеш да се справиш.

— О, скъпа. Вече стана психоаналитик — измърмори той и отметна косата си назад.

— Психоаналитикът вероятно ще каже, че отмятането назад на косата по този начин е опит да се откъснеш от заобикалящата те действителност.

Той премигна, вдигна пак ръка към лицето си, но спря, като усети, че отново ще направи същото движение.

— Можеш ли да познаеш коя зодия съм? Искам да разбера дали ставаш.

— А що се отнася до това смешно флиртуване, не вярвам, че е нещо повече от нервен тик. Ти би пробягал километри, ако смяташе, че ще даде резултат. Ема беше сладка; но деветнадесетгодишна бъдеща секретарка и двайсет и девет годишна докторантка са две различни неща.

Джайлс остави питието си с израз на раздразнение.

— Тери, няма нищо по-хубаво да си говорим за мен, но ако всичко, което искаш да кажеш, е, че съм отвратителна плямпаща развалина, ще си тръгна. Трябва да пиша есе за утре.

— Искам да поговорим за Хю — тя доля чашите. — Знам доста неща вече, но искам да попълня празнините.

Настъпи мълчание.

— И не ми минавай с тези номера, че ти бил най-добрият приятел и затова не искаш да говориш. Може би ще ти помогне да разкажеш всичко.

Той я погледна и тя изведнъж видя колко беше млад.

— Имаш предвид Карла ли? — каза накрая.

Тя кимна.

Искам да знам какво се е случило в нощта на убийството. Чух версията на Ема, но искам да чуя и твоята.

— Не е нещо, с което се гордея — каза той тихо. — Бях гаден мръсник — той погледна чашата си. — Хю и аз си говорехме често за Карла и Ема. Нали разбираш, какво би било, ако ги съберем. Карла беше доста запалена по тази идея, но не бях сигурен дали Ема ще иска. В нощта на партито Хю и Карла бяха там, и ние също. Хю ми каза: сега или никога. Брайън беше някъде надалеч и Хю и останалите се изнасяха на следващия ден.

— Значи ти попита Ема и тя ти отказа?

Той въздъхна.

— Да. Не мога да я виня. Но тогава бяхме доста въодушевени и продължихме.

— Искам да знам какво точно се случи — той я погледна учудено и тя каза: — По дяволите, не се интересувам от такава гледна точка. Искам да знам дали има връзка с убийството.

— Вече го разказахме на полицията — отбеляза той.

— Разкажи го и на мен. Няма нужда да ми казваш кой на кого какво е направил, само къде стана.

— На горния етаж, в спалнята на Идън. Защо?

Тя се наведе напред.

— Имаше ли някакъв знак от Брайън? Какъвто и да е знак?

Той поклати глава.

— Ако имаше, едва ли щях да отида и да правя секс с жена му.

— Ами спалнята? Вратата ѝ беше ли отворена? Имаше ли някакви огледала?

Той поклати глава.

— Бях пиян, но не забелязах нищо такова.

— Значи бяхте само тримата?

Той косо я погледна.

— Не точно. Джулия беше там. Приятелката на Карла, която живее отсреща.

— Знам коя е. Тя какво правеше там?