Три романа с Шерлок Холмс
- Автор: Конан Дойл Артър
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191523610
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Три романа с Шерлок Холмс». Краткое содержание книги:
– Край на всичко, Морстън! – каза той тъкмо като минаваха край колибата ми. – Ще трябва да си подам оставката. Разорен съм.
– Глупости, старче! – обади се другият и го потупа по рамото. – И аз съм получавал шамари, но...
Това беше всичко, което чух, но и то стигаше, за да ме подтикне към размисъл. Няколко дни по-късно видях, че майор Шолто се разхожда по морския бряг, затова използвах възможността да го заговоря.
– Бих искал да се посъветвам с вас, майор Шолто – спрях го аз.
– Какво има, Смол? – попита той, като махна пурата от устата си.
– Исках да ви попитам, сър, кой е човекът, на когото трябва да се предаде намерено съкровище. Зная място, където са скрити скъпоценности за половин милион лири, и понеже самият аз няма как да ги използвам, реших, че сигурно ще е най-добре да ги предам на съответните власти, а те от своя страна може да ми намалят присъдата.
– Половин милион ли, Смол? – зяпна майорът и ме загледа втренчено да види дали не се шегувам.
– Именно, сър, става дума за скъпоценни камъни и перли. Стоят си и чакат някой да ги прибере. И най-странното е, че истинският собственик е обявен извън закона и не може да предяви претенциите си, така че съкровището принадлежи на онзи, който пръв го намери.
– На управата трябва да се предаде, Смол, на управата – каза той, като заекваше, но го изрече с такова запъване, че ми стана ясно: в ръцете ми е.
– Значи смятате, сър, че трябва да съобщя сведенията на генерал-губернатора? – тихо попитах аз.
– Хм... Хм... Не правете нищо прибързано, за да не се каете после. Разкажете ми историята, Смол. С какви факти разполагате?
Разказах му всичко от начало до край, като измених по нещо тук-таме, та да не познае мястото. Когато свърших, Шолто стоеше като вкаменен, погълнат от мисли. Устните му потръпваха, от което съдех, че в него се води вътрешна борба.
– Работата е много сериозна, Смол – рече най-подир той. – Не казвайте нито думичка другиму, а пък аз скоро ще ви потърся да се видим отново.
Два дни по-късно майор Шолто и приятелят му капитан Морстън дойдоха посред нощ с фенер в колибата ми.
– Искам само капитан Морстън да чуе историята от вашата уста, Смол – каза Шолто.
Повторих предишния си разказ.
– Прилича на истинска, нали? Струва си да се предприеме нещо, нали? – подхвърли Шолто на Морстън.
Капитанът кимна.
– Вижте какво, Смол – започна майорът, – ние с приятеля ми обсъдихме случая и стигнахме до извода, че тайната ви едва ли представлява интерес за управата, тя си е ваш личен въпрос и естествено имате право да се разпоредите с нея както намерите за добре. Остава само да определите какво искате в замяна. Може би ще се решим да се заемем с това или поне да го проучим, стига да се споразумеем.
Шолто се мъчеше да говори спокойно и небрежно, но очите му блестяха от възбуда и алчност.
– Що се отнася до това, господа – започнах аз, като се опитвах да говоря спокойно, но и аз се вълнувах не по-малко от Шолто, – човек в моето положение може да сключи само една сделка: нужна ми е вашата помощ, за да изляза на свобода, а също и за да освободя тримата си другари. Ще ни станете съдружници и ще получите една пета от плячката, за да си я поделите.
– Хм! Една пета! Това не е много примамливо! – каза Шолто.
– Горе-долу по петдесет хиляди на човек – пресметнах аз.
– Но как ще излезете на свобода? Много добре знаете, че искате невъзможното.