Три романа с Шерлок Холмс

Холмс по-скоро говореше на себе си, отколкото на мене, но така ме заинтересува, че престанах да се притеснявам.

– Но кой все пак е Порлок? – попитах аз.

– Порлок, Уотсън, е nom-de-plume37, просто за да се отбележи самоличност, но зад това име се крие един находчив и потаен човек. В едно предишно писмо той откровено ме уведоми, че всъщност не се казва така и дори ми отправяше предизвикателство да го открия след гъмжилото на милионния град. Но самият Порлок не е от значение, от значение е важното лице, с което е свързан. Представете си риба лоцман и акула, чакал и лъв. Представете си каквото и да е незначително нещо, съпроводено от нещо застрашително, и то не само застрашително, Уотсън, но и зловещо в най-висша степен. По тази причина Порлок попада в обсега на моята дейност. Нали съм ви говорил за професор Мориарти?

– Знаменитият учен престъпник, толкова известен сред мошениците, колкото...

– Засрамете се, Уотсън! – промърмори Холмс с укор в гласа.

– Канех се само да кажа „колкото е неизвестен сред почтените хора“!

– Напредвате! Определено напредвате! – извика Холмс. – Започвате да проявявате неочаквана склонност към иронични оценки, Уотсън, срещу което ще трябва да си изградя защита. Но когато квалифицирате Мориарти като престъпник, според буквата на закона вие изричате клевета, а тъкмо в това се крие великолепието и чудото! Най-великият хитрец на всички времена, организаторът на всевъзможни безчинства, мозъкът, контролиращ подземния свят, който е в състояние да определи щастлива или злочеста съдба на човечеството – такъв е този човек! Той е вън от всяко подозрение, критиката не може да го засегне, общува по начин, предизвикващ възхищение и дотолкова умее да се изплъзва, че дори думите, с които вие го окачествихте, биха били достатъчни, за да ви завлече пред съда и да излезе оттам невредим, понесъл годишната ви пенсия като обезщетение за опетнена репутация. Та нали той е уважаваният автор на „Силата, движеща един астероид“ – книга, издигаща се до такива съвършени висини на чистата математика, че според мълвата няма специалист в научния печат, способен да ѝ направи критичен анализ? Та нима може да се злослови по адрес на такава личност? Лекарят клеветник и набеденият професор – такива ще бъдат съответните ви роли! Гениално замислено, Уотсън! Но ако имаме късмет с някои по-незначителни хорица, положително ще дойде и нашето време!

– Дано да съм жив да го видя! – с упование извиках аз. – Но думата ни всъщност беше за въпросния Порлок.

– А, да. Човекът на име Порлок е брънка от веригата, по която скоро може да се стигне до едра риба. Нека си остане между нас, но Порлок не е съвсем солидна брънка. Той просто е единственото слабо място във веригата, доколкото успях да я проверя.

– А една верига е толкова здрава, колкото най-слабата си брънка!

– Именно, скъпи Уотсън! Оттам и изключителното значение на Порлок. Воден от някакви зачатъчни стремежи за справедливост и насърчаван благоразумно от време на време с банкнота от десет лири, изпращана му по изобретателен начин, един два пъти той ми е давал ценна предварителна информация. Голямата ѝ ценност се състои в това, че не служи за мъст, а по-скоро предугажда и предотвратява престъплението. Не се съмнявам, че ако разгадаем шифъра, ще открием, че и това сведение е от естеството, което вече посочих.