Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Грей пристъпи към Лайл.
— Каза, че отец Джовани прекарвал повечето време тук. Случайно да знаеш какво е правил? Да е търсил на някое определено място?
Лайл сви рамене.
— Обикаляше навсякъде. Преди всичко мереше.
— Мереше ли?
Момчето кимна.
— С рулетки и с онова, как се казваше? — Вдигна ръце, сви ги на тръба и погледна през тях. — Като малки телескопи, които показват колко са високи разни неща.
— Теодолит — сети се Грей. — Има ли нещо конкретно, което е измервал по-усърдно?
— Да. Кръстовете и покрай старите каменни руини.
— Руини? Манастира ли имаш предвид? Уолас застана от другата страна на момчето.
— Мисля, че има предвид древните руини, нали, момко?
— Точно така, сър.
— Можеш ли да ни ги покажеш?
— Разбира се.
Последваха го през гробището. Лайл посочваше всеки келтски кръст, покрай който минаваха. Спря при най-високия, който се издигаше на малка могилка, и каза:
— Този бележи гроба на лорд Нюбъро. Един от най-прочутите благородници на Бардси и голям дарител на Църквата.
Грей вдигна глава нагоре. Отец Джовани със сигурност бе познавал историята на келтските кръстове и беше знаел, че са модификация на по-старите друидски кръстове. Те пък на свой ред били заимствани от първите обитатели на Британските острови, които изобразявали символа върху изправените си камъни. Един и същи символ, свързващ и трите култури, от дълбока древност до настоящето.
Дали ключът бе следвал същия път? От древните през келтите до християните?
Уолас се загледа към гробището.
— Отец Джовани всички кръстове ли е измерил?
— Да.
— И казваш, че правил същото с някакви каменни руини?
— Насам. — Лайл заобиколи останките от камбанарията и тръгна през тревата. Подритваше с крака, сякаш търсеше нещо. — Отец Джовани търсеше старите кръгове на жилища. Повечето от тях са в тази част на острова.
Уолас, който вървеше до Грей, каза:
— Нищо чудно, че монасите са основали манастира си тук. Често ранната Църква е строила на свещени места. Налагала е своята религия върху предишната. Не само за да се отърве от нея, но и да помогне на новопокръстените да приемат по-лесно новата вяра.
— Ето! — извика Лайл, беше спрял няколко метра вдясно от тях. — Мисля, че това е единият!
Грей и Уолас отидоха до него. Момчето стоеше в средата на груб кръг от каменни блокове, наполовина потънал в торфа. Грей го обиколи.
Уолас се почеса по брадичката.
— Сигурен ли си, че това е въпросният кръг? Онзи, от който се е интересувал приятелят ни?
Лайл като че ли изгуби увереност.
Грей спря при един камък. Коленичи, махна тревата и впери поглед в блока. Знаеше, че се намират на точното място.
Спирала.
Огледа се. Направи справка с компаса. Точно на изток, където изгряваше слънцето, се издигаше надгробният камък на лорд Нюбъро — гигантският келтски кръст, чиито корени можеха да се проследят до древните майстори, оставили грубата спирала върху камъка в краката му.
— Това е — промълви той.
— Какво? — не разбра Уолас.
Грей продължи да се взира в кръста. Не му трябваха инструменти, макар че нямаше да се сети толкова бързо, ако Лайл не беше разказал за усърдните измервания на свещеника.
— Зная къде е търсил отец Джовани — каза Грей.
Рейчъл застана до него.
— Къде?
— Между спиралата и кръста — отвърна Грей и посочи надгробния камък на лорд Нюбъро. — Също като на камъните от обекта ти, Уолас. Кръстове от едната страна, спирали от другата.
— И като на кожената чантичка — напомни му Рейчъл.
Грей кимна.
— Само че Марко не е имал това преимущество. Трябвало е сам да се сети за всичко. Като е започнал само от онова, което е видял на разкопките. Явно накрая му е просветнало. Може би в буквалния смисъл. Отец Рай каза, че Марко бил много развълнуван през юни, което означава, че е бил тук по време на лятното слънцестоене. Най-дългият ден на годината. Свещен празник за езичниците, особено за онези, които са почитали слънцето.
Посочи кръста и прокара линия до върха на обувките си.
— Обзалагам се, че изчисленията — а вярвам, че Марко ги е направил — ще покажат, че в деня на лятното слънцестоене първите лъчи на слънцето докосват кръста и хвърлят сянка, сочеща право насам.
— И това е довело Марко до откритието му ли? — обади се Уолас.
— Може би. Мога да го измеря с крачки за всеки случай, но не мисля, че е необходимо. Вижте какво има точно между кръста и спиралата.
Грей посочи разпадащата се купчина камъни.
— Кулата на „Света Мария“ — каза Уолас и се обърна към него. — Мислиш, че Марко е открил нещо скрито под кулата, така ли?