Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Няма за какво да говорим.
— Престани да бъдеш такъв задник. Каквото и да си мислиш, имам точно толкова желание да съм в това положение, колкото и самият ти. Не отрових Рейчъл по свой избор. Знаеш го, нали?
Най-сетне го погледна.
Не й вярваше.
— Крайният резултат е същият. Получаваш каквото искаш, а другите плащат. — Остави яда си да проличи в тона му. — И как мина посещението ти при семейството на венецианския уредник?
Очите й се присвиха. Извърна се, наранена и гневна. Гласът й стана по-остър.
— Случващото се тук е дело на Гилдията, от началото до края. Използват неимоверни ресурси, за да открият този изгубен ключ. Виждала съм ги само веднъж да се мобилизират така. Когато търсехме костите на магите.
— Това пък защо? — На Грей никак не му се искаше да има вземане-даване с нея, но ако тя знаеше нещо, не биваше да го подминава.
— Не знам. Но каквото и да се случва във „Виатус“, това е само опашката на звяра. Подозирам, че Гилдията манипулира и използва корпорацията просто като свой ресурс. В това са най-добри. Същински паразити, които нападат тялото, изсмукват живота от него и продължават нататък.
— Но каква е крайната им цел?
— Да открият ключа. Но по-големият въпрос е защо ключът е толкова важен за Гилдията? Откриеш ли това, можеш да се окажеш една стъпка по-близо до него.
Млъкна, за да го остави да проумее чутото. Грей трябваше да признае, че е права. Може би трябваше да погледне на проблема от друг ъгъл, да се върне малко назад.
— Знаем, че от „Виатус“ са взели мумиите и са експериментирали с тях — продължи най-сетне тя. — Но телата са били открити преди три години. Значи години наред по проекта се е работело, без никой да узнае. А ето че точно когато отец Джовани отива във Ватикана, Гилдията се намесва. Всеки, който е по-навътре като мен, може да го усети. През последните двайсет и четири часа се изкараха на показ повече, отколкото съм ги виждала когато и да било. Именно това ме накара да отида в Италия и да намеря Рейчъл.
Грей усети как гласът й леко трепна, когато спомена Рейчъл.
— Уолас смята, че ключът може да е противодействие срещу някаква ранна форма на биологично оръжие. Ако Гилдията успее да сложи ръка върху ключа, ще контролира и оръжието.
— Може и да си прав, но интересът на Гилдията е много по-голям. Довери ми се.
Грей с мъка се застави да не реагира на последните й думи.
„Довери ми се“.
Нямаше правото да изрича точно това.
Уолас го спаси от отговора, понеже вдигна ръка и посочи надолу.
— Ето я!
— Просто си помисли — каза Сейчан. — Връщам се при трактора.
Грей продължи към пещерата. Лайл вече се бе пъхнал вътре. Входът не достигаше и до кръста на Грей, но след това пространството се разширяваше. Грей коленичи, извади фенерчето от раницата си и светна. Беше малка естествена пещера, в която нямаше нищо особено, ако не се брояха купищата боклуци.
Ако това наистина бе вечният дом на Мерлин, магьосникът определено трябваше да се оплаче от условията. Нищо чудно, че отец Джовани така и не бе погледнал пещерата втори път.
— Тук няма нищо — най-сетне заключи Уолас.
Грей напълно споделяше мнението му.
— Да се връщаме горе.
Бързо закрачиха обратно към трактора. Дъждът се засили. Стигнаха ремаркето и отново потеглиха. Прехвърлиха билото и продължиха надолу.
Низината се ширна пред тях, и тук разделена на ниви и пасища. В подножието на хълма се намираше целта им — квадратна полуразрушена кула, издигаща се насред гробище. Това бе всичко, което бе останало от манастира „Св. Мария“. Наблизо се издигаше по-новият параклис и катедралният съвет. От тази височина Грей успя да различи и основите на стените на стария манастир.
Лайл посочи една малка къща в далечината и извика:
— Плас Бач. Там можете да отседнете. Там се намира и прочутата ябълка.
Грей бръкна в джоба на палтото си и извади ябълката, която му бе подхвърлил отец Рай. Впери поглед в розовия плод и се замисли за обитателите на манастира. Ябълката и монасите били описвани като необичайно здрави и изумително дълголетни. Дали монасите от „Св. Мария“ бяха знаели някаква тайна? И дали това бе същата тайна, която сега търсеха всички — ключът към Книгата на Страшния съд? И ако беше така, как бяха попаднали на него?
С последен рев на двигателя и зловонен дим от ауспуха тракторът спря до гробището. Навсякъде имаше келтски кръстове, в това число и един необичайно висок, който се издигаше в сянката на кулата.
Слязоха от ремаркето и изтупаха полепналите по дрехите им сламки. За щастие дъждът беше почти спрял. На север обаче святкаха мълнии. Грохотът ги предупреди, че предстои нов порой. Трябваше да действат бързо.