Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Защо? — попита Грей.
— Първо, келтските легенди се предавали устно. Били разказвани. Достигнали са до нас единствено благодарение на ирландските монаси, които са оцелели в смутните времена на Тъмните векове и са живеели отделно, прекарвайки живота си в преписване и украсяване на ръкописи. Именно те запазили сърцевината на западната цивилизация през Средните векове. В това число и ирландските легенди и саги, като ги записали за първи път. Но не бива да забравяме, че монасите са си оставали християни, така че при преразказването много от преданията били представени в библейска светлина.
— Значи затова фоморианите са били описани като потомци на Хам — каза Грей.
— Точно така. Библията изобщо не говори за расовата принадлежност на тези прокълнати деца на Хам, но ранните еврейски и християнски книжници решили, че проклятието означава, че потомците му били чернокожи. Навремето това било едно от оправданията за робството.
Грей се облегна назад. Започваше да разбира.
— Значи казвате, че келтите са описвали фоморианската кралица като черна, а монасите са я изкарали потомка на Хам.
— Тъмнокожа кралица, способна да изцелява болните — съгласи се Уолас.
— А за Марко тя вероятно е била езическо въплъщение на Черната мадона. — Грей погледна към острова. Лодката цепеше развълнуваните води. — Може би дори легендите за Моргана и Авалон са свързани със същата митология. Пак става дума за жена, владееща вълшебни лечебни сили.
Очите на Рейчъл се разшириха.
— Нищо чудно, че отец Джовани е бил обсебен от това място.
— Поради тази причина, но и заради ключа. — Уолас скръсти ръце на гърдите си, олюляваше се с лекота в ритъма на лодката.
— Ключът към Книгата на Страшния съд ли? — попита Рейчъл. — Но нали казахте, че това били пълни глупости?
— Може и да съм смятал, че са глупости, но Марко не смяташе. Във всички легенди за ключа се говори, че отварял нечувано съкровище, което можело да спаси света. Марко вярваше, че е на прав път, като изучава местата, отбелязани като „опустошени“. И започвам да си мисля, че е прав.
— Защо? — попита Грей.
— Заради историите на отец Рай. Разказа как фоморианите се борели с келтите, като им пращали чуми. Говори се, че друидите правели същото срещу римските нашественици. Това ме кара да се питам дали келтите не са научили нещо от покорените фомориани — нещо повече от земеделието. Нови средства за водене на война, някакво ново оръжие. Може би във всички тези легенди се крие зрънце истина. Истина, погребана в Книгата на сметките.
Рейчъл започна да схваща накъде бие професорът, но Грей се сети пръв.
— Мислите, че способността да се пращат болести се е запазила до единадесети век. И че може би това е някаква ранна форма на биологична война.
Рейчъл си представи мумиите. Обезобразени, с растящи в тях гъби.
— Възможно ли е някой да е заразил селяните с някакъв гъбичен паразит? — попита Грей. — И ако да, кой?
— Както вече казах, всички отбелязани в Книгата на сметките села са се намирали на места, където е имало търкания между християни и езичници. И мисля, че в книгата изрично се казва, че първото засегнато място е остров Бардси. Свещената земя на друидите. Едва ли им е харесало, че там се установяват монаси и християни.
— Значи смятате, че са били унищожени от някаква тайна друидска секта?
— След което са пренесли войната си в самата Англия. Предполагам, че са започнали да сеят тази болест в граничните райони с надеждата конфликтът да се разпространи из цяла Англия.
Лодката попадна на огромна вълна и Уолас се хвана за релинга. След като люлеенето се успокои, той продължи:
— Може би тайната цел на Книгата на сметките е да се отбележат именно тези нападения, за да могат да се следят. Преброителите, съставили книгата, са били разпратени по цяла Британия да събират информация от жителите на селата и градчетата и със сигурност са действали и като шпиони.
— Дали е свършило работа? — попита завладяната от разговора Рейчъл.
— Е, тези огнища така и не се разпространили — сви рамене Уолас. — Явно някой е намерил начин да осуети атаките. И после го е скрил на сигурно място.
— Ключът към Книгата на Страшния съд — каза Грей. — Смятате, че това е някакъв вид лекарство.
Уолас кимна.
— И ние сме на прав път? — попита Грей и погледна многозначително Рейчъл. Нямаха много възможности за грешки.