Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Лековатият тон на Тенедос беше дотук.
— Също така ще взема с нас четирима от горките ни пехотинци. Може би Властта на Десетимата, след като видят тези мъже, останали кой без ръка, кой без крак или око, ще са по-малко склонни да отхвърлят проблема като празна заплаха.
Тенедос си пое дъх и видимо положи усилие да смени настроението.
— Освен това написах писмо до твоя домин и той се съгласи някои войници в ескадрон Гепард да бъдат освободени и да се присъединят към нас. Ще приема с най-голямо удоволствие предложенията ти. Не забравяй, искаме хора, които да са твърде колоритни, за да внушат грубата суровост на Пограничниците дълбоко в сърцата на тези градски люде. Е, не беше ли това една изящно извъртяна фраза?
Помислих.
— Пиконосец Карджан… онзи, дето ви охраняваше в прохода. Също така бих се радвал много, ако с нас е ескадронен подофицер Биканер, но се съмнявам, че доминът ще ни го отстъпи. Освен това ще има много работа с попълването на ескадрон Гепард с новобранци. Стрелецът, Кърти, въпреки че бих го взел по-скоро заради таланта му, отколкото заради външността. И ако ми е позволено още един — онзи бик на два крака, Свалбард. Можем, ако не успеем да накараме Властта да се вслуша, да го пуснем да се развърти със сопата и да ги убеди със своята логика.
— Внимавайте, Легат — предупреди Тенедос. — Твърде много време прекарвате с мен. Определено започвате да ставате коварен.
Ухилих се.
— Един въпрос, сър. Кои смятате да вземете, за да се осигури този, хм, колорит, който, изглежда, смятате за особено важен?
— Изненадваш ме — отвърна Тенедос. — Първо, един магьосник, който си е заслужил уважението, няма нужда от външни глупости, които само ще пречат. И второ, Дамастес, какъв смяташ, че си самият ти?
Ден по-късно „Таулър“ пенеше водата към кейовете на Ърей. Беше накичен с пъстри знамена от носа до кърмата, а на предната палуба свиреха музиканти.
Офицерите и екипажът бяха в парадни униформи, а корабът блестеше, сякаш току-що спуснат от дока за първото си плаване.
Бяхме само седемдесетина души, по-малко от една четвърт от обичайния брой пътници. „Таулър“ беше изключително и само за нас и непрекъснато ни напомняха, че ще ни се осигури всичко, което пожелаем, че нищо не се жали за героите от Пограничните земи. Тръгнах сам да кача на борда Лукан и Рабит и мисля, че конярят щеше да умре от срам. Опитах се да му дам една жълтица и той се стъписа още повече.
Двама стюарди ме отведоха до покоите ми, които се оказаха на горната палуба, точно над лопатестото колело; широките прозорци гледаха точно над двата борда. Стаите бяха три — спалня, дневна и огромна баня. Имаше четирима слуги, чието единствено задължение беше да осигурят безметежното ми щастие. Замислих се колко ли щеше да ми струва този апартамент при нормални обстоятелства и поклатих глава. Най-вероятно щеше да се наложи да оплячкосам цяла провинция, за да си го позволя.
Чародеят Тенедос получи апартамент точно срещу моя. Вратата му стоеше отворена и забелязах, че без притеснение през нея влизат и излизат три млади жени. Първата беше една от онези, които деляха ложето му в Саяна, а другите — девици, с които се бе запознал в Ренан. Едната ми я представиха като дъщерята на един от първенците на града. Градът наистина беше дал всичко от себе си, за да ни ощастливи.
Колкото до мен, имах си Якоба и не ми трябваше нищо повече.
Тя скочи два-три пъти, само за опит, върху пружините на широкото легло.
— Чудя се какво ли щеше да каже мама, ако можеше да ме види.
— Ами сигурно… каква безсрамна мръсница?
— Едва ли. Тя беше държанка на един от градските съветници и веднъж ми каза, че не е много сигурна кой е баща ми. Сигурна била само, че не е старият развратник.
— Най-вероятно щеше да се гордее с мен — продължи Якоба. — И щеше да ми каже този път да не губя и минутка.
Развърза сандалите си, изрита ги, излегна се леглото, вдигна едното си коляно и го смъкна настрани, роклята й се смъкна над голите й кафяви бедра.
— Ела, Дамастес, миличък. Винаги съм слушала съветите на мама.
Понякога поръчвахме да ни донесат храната в каютата, понякога слизахме до трапезарията, за да може Якоба да оцени тоалета на съперничките си и, както добавяше, „да открадна някои идеи, ако си заслужават“. Използвах повода да оставя раната ми да заздравее, въпреки че, главно благодарение на магията на Тенедос, кракът ми беше почти напълно здрав.