Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Щеше да има и още изненади, но нито една не се оказа толкова голяма, колкото съдържанието на пакета. Беше само един къс пергамент, съдържащ само едно изречение:
Легат Дамастес а̀ Симабю.
Намирам, че представянето Ви като командващ Ескадрон Гепард е в най-славните традиции на Седемнадесети пиконосци.
Беше подписано от домин Херстал.
За един цивилен това може да не означава нищо, но за войник в част с такъв висок стандарт като Пиконосците това може да е най-голямата похвала. Въпреки това все още не вярвах.
Показах депешата на Тенедос, а той кимна.
— Това е само началото, Дамастес.
Представа нямах за какво говори.
Сбогувах се с Биканер и останалите и не знам как успях да се сдържа да не заплача като дете. Казах няколко думи, които бяха съвсем не на място, и се зачудих дали някой от тях разбира колко много значат всички те за мен и как ще пазя спомена за тях в сърцето си за цял живот. Мисля, че видях, че ескадронен подофицер Биканер преглътна, когато им отдадох чест, а пиконосец Карджан като че ли беше настинал, защото си бършеше носа, когато и последният от ескадрон Гепард излезе бавно през портата.
Върнах се в квартирата, където ме бяха настанили, по-луксозни стаи и от тези в Саяна. Не че имаше значение — щях да съм също толкова щастлив, или нещастен, и в някой коптор.
На пода точно до вратата лежаха две пътни чанти, а на леглото беше Якоба.
Усмихнах се учтиво, макар и насила, и попитах с какво мога да й услужа.
Тя ме погледна в очите и поклати глава, сякаш не бе намерила в тях онова, което е очаквала. Най-сетне отрони:
— В прохода веднъж си говорихме как бих могла да ти се отплатя за това, че си ме спасил, за онова, което може да се случи… ако останем живи.
Помнех, но не казах нищо. Странно, но изпитах малко неестествен и неоправдан яд. Исках единствено да остана сам, а изглежда, това желание нямаше да се сбъдне.
— На Тенедос ли е идеята?
В очите й просветна гняв. Отвори уста да ми отвърне както се полага, но се овладя.
— Лайш Тенедос ми плаща, за да приготвям десертите му. Нищо повече — стана. — Искаш ли да си отида?
За малко щях да кажа „да“. Но все пак ми беше останала капчица благоразумие и поклатих глава. Тя сложи ръка на рамото ми. След малко отпуснах длан върху ръката й.
Не бях много гладен, но насила слязох в една от трапезариите да хапна няколко лъжици супа. След това се поразходих из градините, без да изпитвам студ заради мраза отвътре, докато не се стъмни съвсем.
Якоба вече лежеше в голямото легло, свита в единия край. Съблякох се колкото може по-тихо, пъхнах се вътре и легнах на една страна. Нито страст изпитвах, нито похот, нищо.
Ръката й докосна превързания ми крак, тръгна нагоре да го погали, не толкова чувствено, колкото успокоително. Но ледът беше много дебел и след малко тя въздъхна и се обърна с гръб към мен. След това задиша равно и след много време аз също заспах.
На другия ден Тенедос ме повика.
— Помниш ли като ти казах вчера, че поздравленията от твоя домин са само началото? — посочи ми куп писма. — Специални заповеди, изпратени по хелиограф. Двамата с теб, персоналът ми и някои от хората, които бяха с нас в ужасното пътешествие от Саяна, сме поканени незабавно да се явим пред Властта на Десетимата и да им представим пълен отчет за злините, нанесени на нуманцийците от варварите на Пограничните земи.
— Трябва да изчакаме лопатния кораб „Таулър“, който ще пристигне до няколко дни — той погледна депешите, — през което време трябва да възстановим силите си и да се насладим на всички удобства, които градоначалниците на Ренан са получили нареждане да ни осигурят.
— След това трябва да продължим направо към Никиас и да чакаме благоволението им — вдигна очи. — Там ще започне всичко, приятелю. Мислеха си, че ме пращат в изгнание или може би на смърт, но Сайонджи пожела нещо друго. Сега ще са принудени да ме слушат и да разберат, че е дошло време за промяна.
— Казвам ти, Дамастес, никой от тези, които загинаха с нас, не загина напразно, щом това носи великото възраждане, за което мечтаех — стана и закрачи възбудено из стаята. — Да. Усещам го. Чувствам го. Това е началото.
Намерих в себе си няколко учтиви думи, но отвътре не изпитах никаква възбуда. Но щом Лайш Тенедос, чародеят Тенедос желаеше да го придружа до Никиас, какво пък, щеше да е толкова добре, колкото и навсякъде другаде. Защо не? Далече от тези планини ледът може би щеше да се стопи.