Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Така беше. Държах я притисната до дървото, докато се забивахме един в друг.
— Не си доказал, че си прав.
Без да излизам от нея, я повдигнах от дървото и коленичих полека, докато тя легна върху наметалото си, а моето ни загърна като одеяло. Силата ми се върна и се задвижих дълбоко в нея. Краката й се плъзнаха около мен и тя се надигна.
Когато се върнахме в двореца, беше много късно и много се радвах, че навън няма никой, защото приличахме точно на това, което бяхме, с полепналите навсякъде мокри листа и с дрехите, окаляни на най-явните места.
Върнал се бях от мрачното царство на смъртта и леда.
На другата сутрин потърсих Тенедос, за да му се извиня деликатно, че не бях проявил полагащия се ентусиазъм за поканата ни в Никиас.
— А, добре че дойде. Тъкмо се канех да те потърся — заговори той сърдечно, преди да съм си отворил устата. — Я ми кажи, Дамастес, горкото ми момче, чувстваш ли се болен?
— Ни най-малко, сър.
— Лошо, много лошо — въздъхна той. — Болестта, която си хванал, наистина е ужасна, тъй като един от признаците й е, че болният не съзнава състоянието си.
Забелязах усмивката на лицето му и изчаках. Бях започнал да свиквам с маниера, по който Тенедос се оправяше с нещата.
— Добре. Значи съм болен, сър. Защо?
— Седни и ще ти обясня. Какво смяташ, че ще се случи, когато пристигнем в Никиас?
Помислих малко.
— Простете ми, ако отговорът ви прозвучи глупаво, сър. Но предполагам, че Властта на Десетимата ще поиска да свидетелстваме за станалото.
— Разбира се. Това го казаха в заповедите си. А след това?
— Ще цитирам вашите думи. Че искат да умиротворят Пограничните земи и ще ви използват като повод за действие. Предполагам, че ще мобилизират армията и веднага щом Ведрото време позволи кампания, ще се тръгне срещу Кайт. Колкото до нас… Ами, предполагам, че аз ще се върна при Пиконосците, а вие ще правите каквото решите.
— Да забравим за момент за нас и да се върнем на предишния въпрос. До тази сутрин щях да се съглася с теб за намеренията на Властта на Десетимата. Но тази сутрин закусвах с домина на Дванадесети тежка кавалерия.
Дванадесети дивизион, Пиконосците и Десети хусарски бяха трите елитни части, отговарящи за поддържането на мира по границата.
— Очаквах, че той ще е предупреден за такъв план — продължи Тенедос. — Или все още не разбирам военните порядки?
— Не, сър. Прав сте. Естествено, че Властта на Десетимата би трябвало да му изпрати конфиденциално съобщение, тъй като неговата част ще е една от първите на бойното поле. Ако аз планирах подобна кампания, щях да използвам Пиконосците да навлязат дълбоко в прохода Сулем, а Дванадесети да го държи, за да може войската от равнините да навлезе в Кайт с възможно по-малко загуби.
— Е, да, но той не е чул нищо. Подхвърлих му деликатно темата и той беше изключително изненадан, че не е предупреден след всичко, което ни сполетя.
— Да не искате да кажете, че Властта няма да направи нищо? — ядосах се аз.
— Боя се, че ще стане точно това. Ще бъдат ужасно разгневени от ужаса на случилото се и ще изпратят някаква заплашителна нота, която аким Фергана ще пренебрегне, и животът ще си продължи.
— Кучи синове!
— Да. Често съм си мислил за нашите властници с подобни изрази.
— А товиетите? А Так?
— Зарязваш проблема и той сам изчезва. Нуманция се управлява с такава политика от поколения. Защо сега да е по-различно?
Тенедос продължаваше да се усмихва, но усмивката му беше станала горчива. Овладях се. Добре. Ако станеше така, все пак бях войник и щях да продължа да служа. Политиката не беше моя работа.
— Какво общо трябва да има всичко това с моята „болест“?
— След като се върнах от закуската с добрия домин, обмислих възможностите. Това, от което имам нужда, е време. Време, за да изпратя няколко депеши на север.
— Както направихте, когато върнахме куклите?
— Точно така. Може би ако изсвиря силно с рога, ще им е трудно да го заглушат, когато пристигнем лично. Затова изпратих съобщение на север до Властта на Десетимата, едва преди час, че си се разболял. Заявих, че ще се забавим около седмица, и се извиних за забавянето. Определено не ми харесва идеята да пристигна без теб, тъй като ти познаваш важните въпроси от военен характер много по-добре от моя милост, така че пътуването ни с „Таулър“ ще трябва да се отложи с няколко дни.