Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Тя ме погледна.
— Такъв живот ли искаш, Дамастес?
Замълчах.
— Разбира се, че не — продължи тя. — Мога да усетя величието. Лайш Тенедос ще стане велик човек, по-велик, отколкото е сега. Дали ще осъществи всички твои мечти… това не знам. Но съм сигурна, че това, което иска, е безгранично… Колкото до теб, ами, виждам те като един висок, достолепен мъж, с прошарени слепоочия. Генерал на кавалерия, дълбоко почитан от страната си. Може би граф, с големи имения, в някое от които го чака прелестна дама — тя се позасмя. — Може би ще излезеш да пояздиш някой ден със свитата си и ще се отбиеш в една скромна гостилничка, за да хапнеш за обяд. Чудя се, дали ще се познаем?
— Много ме натъжава това — промълвих.
— Защо? Ние сме такива, каквито ни е създал Умар, стремим се да станем това, което Айрису иска да станем, и се борим колкото можем срещу Сайонджи, докато тя ни унищожава. Накрая приемаме с радост прегръдката й, връщаме се на Колелото и тя ни дарява с прераждане. Какво тъжно може да има в това?
Нужно ми беше малко време, докато оформя подходящите думи.
— Тъжно е. Защото ми се ще да мисля, че сме нещо повече от дребни, безпомощни същества на някаква въртележка.
— Разбира се, че сме — отвърна тя. — Тъкмо затова ти ще станеш генерал, а аз — гостилничарка. Но стига за това. Все още имаме почти цяла седмица, докато стигнем в Никиас — прозя се. — Направи ми услуга. Вземи маслото от онази чанта и ми разтрий гърба, преди да заспим. Кожата ми е ужасно суха.
Подчиних се, сипах от маслото, ухаещо на портокалов цвят, в шепата си и бавно, много нежно започнах да го разтривам по раменете, а после надолу и все по-надолу.
След малко тя каза:
— Имаш много неточна представа къде е гърбът ми — дъхът й се учести. — Това определено не е гърбът ми.
— Да престана ли?
— Не. О, не. Пъхни още един пръст в мен. Не. Отзад. Да. По-дълбоко. О, богове. О, Джаен.
Започна да стене. Разтрих от маслото по члена си, повдигнах се на колене, издърпах възглавницата изпод главата й, навих я на руло и я пъхнах точно под таза й. Преместих се между бедрата й и тя ги разтвори. Погалих я с главичката на члена си, веднъж, два пъти, отново, после го хлъзнах между стегнатите й кълба, докоснах розичката и прошепнах:
— Тук. Искаш ли ме тук?
— О, да. Да. Там. В мен. Хайде, Дамастес. Хайде!
Натиснах и срещнах съпротива, после пръстенът й се отпусна и се стегна отново, щом навлязох в топлината й. Забравих и за Никиас, и за генерали, и за всичко, щом се понесохме, все по-високо и по-високо, в небесата.
Всички — ама наистина всички — кораби и лодки бяха излезли да ни посрещнат. „Таулър“ цепеше с плисък през водата към накиченото със знамена пристанище. Хората викаха възторжено, надуваха свирки и рогове, биеха барабани. Имаше и оркестри, всеки свиреше различна мелодия, макар че щом приближихме, по някакво негласно споразумение всички минаха на нуманцийския химн. За жалост, не го започнаха едновременно, нито в един и същи ключ, тъй че веселата какофония продължи.
Цял Никиас се беше стекъл зад въжените прегради и кордонът кавалеристи в ярки униформи едва удържаше тълпите. Бяха от Златните шлемове на Никиас, парадни войници, чието най-бляскаво снаряжение се пазеше за най-великите събития.
Двата подвижни моста издрънчаха и тълпата зарева. Помислих си, че войнишката редица ще поддаде, и се зачудих дали съдбата ни не е да умрем, стъпкани в благоговейна почит.
Якоба стоеше до мен, двете чанти бяха в краката й.
— Е… — почнах аз, търсейки подходящите думи.
А тя ме прегърна, целуна ме и се отдръпна.
Взе чантите и бързо притича по мостчето на кея. Погледна към мен през рамо и изчезна сред тълпата.
Късче от душата ми си отиде с нея.
14.
Властта на Десетимата
Ако в Саяна си бях помислил, че да си герой е смазващо, то тук направо ни удавиха. Ликуващата тълпа се понесе към нас и двамата с чародея Тенедос се озовахме в ръцете й. Понесоха ни, без да знам накъде. Мисля, че ни разнасяха по всички улици на столицата, все едно дали булевард, или малка пресечка, и всеки искаше да ни пипне, да ни хвърли цветя или да извика, че е готов да ни достави удоволствие по всички възможни начини, от яденето до леглото.
Стараех се да задържа усмивката на лицето си и да се преструвам, че ги поздравявам, макар че в цялата врява нямаше да ме чуят, така че можах да си запазя гласа.