Червеношийката

— Свере!

Майката на Свере Улсен стоеше на най-долното стъпало и викаше с цяло гърло — имаше навика да го прави откакто той се помнеше.

— Свере! На телефона!

Викаше, сякаш има нужда от помощ, сякаш се дави или нещо подобно.

— Ще вдигна горе, мамо!

Той спусна крака от леглото, вдигна слушалката и изчака да чуе щракането — знак, че майка му е затворила.

— Ало?

— Аз съм.

Принс в далечината. Винаги Принс.

— Така си и мислех — отвърна Свере.

— И защо?

Въпросът го свари неподготвен. Дойде съвсем неочаквано и Свере се почувства в ролята на оправдаващ се, сякаш той дължи пари, а не обратното.

— Сигурно се обаждаш, защото си получил съобщението ми — подхвана Свере.

— Обаждам се, понеже оглеждам списъка с приетите повиквания на мобилния ми. Ето, звънил си на моя телефон и си говорил с някого в осем и половина тази вечер. За какво съобщение бълнуваш?

— За кинтите де. Закъсал съм, а ти обеща…

— С кого говори?

— А? С оная мацка на секретаря ти, де. Много яка, нова ли е…?

Не последва отговор. Само Принс като фон. You sexy motherfucker…86 Някой изключи рязко музиката.

— Кажи ми точно какво каза.

— Казах само, че…

— Не! Внимателно. Дума по дума.

Свере повтори казаното толкова старателно, колкото способностите му позволяваха.

— Досетих се, че е станало нещо такова — констатира Принца. — Току-що си разкрил цялата ни операция на външен човек, Улсен. Ако не запълним пробойната веднага, с нас е свършено. Схващаш ли?

Свере Улсен не разбираше нищо.

Принца обясняваше, че мобилният му телефон е попаднал в чужди ръце, а звучеше по същия спокоен начин.

— Не си чул телефонен секретар, Улсен.

— А кого тогава?

— Нека го наречем врага.

— „Монитур“ ли? Да не би някой да ни следи?

— Въпросната личност е на път към полицията. Твоята задача е да я спреш.

— Моя ли? Аз само си искам парите и…

— Млъквай, Улсен.

Улсен млъкна.

— Касае се за Делото. Ти си добър войник, нали?

— Да, но…

— А добрият войник почиства след себе си, нали?

— Аз само предавах съобщенията между теб и стареца, ти беше…

— Особено когато войникът има висяща тригодишна присъда, която само поради процедурни грешки е сведена до условна.

— Откъде знаеш това? — Свере едва преглътна слюнката си.

— Не се тревожи за това. Искам само да разбереш, че ще загубиш поне толкова, колкото аз и останалите от братството.

Свере не отговори. Нямаше нужда.

— Погледни оптимистично на положението, Улсен. Това е войната. И няма място за страхливци и предатели. Пък и братството награждава войниците си. Към десетте хиляди ще получиш още четиридесет хиляди, като свършиш работата.