Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Понякога — отвърна той.
— Какво точно ти харесва?
— Знам ли. Звучи ли изтъркано?
— Знам ли.
— Не го казвам, понеже не съм се замислял защо станах полицай. Мислил съм за това. И не знам. Вероятно просто ми харесва да залавям лоши момчета и момичета.
— А какво правиш, като не гониш лоши момчета и момичета?
— Гледам „Експедиция «Робинзон»“.
Тя отново се засмя. И Хари си даде сметка, че би изрекъл и най-идиотските неща, стига да я накара да се смее така. Той се взе в ръце и разказа някои що-годе сериозни случки в живота си в момента, но понеже се постара да пропусне неприятните моменти, нямаше какво толкова да сподели. Но тя продължаваше да изглежда заинтригувана, затова добави малко подробности за баща си и Сьос. Защо винаги, когато го разпитваха за него, завършваше с разказ за Сьос?
— По думите ти съдя, че е прекрасно момиче — заключи тя.
— Страхотна е — съгласи се Хари. — Страшно смела. Никога не се страхува от нищо. Авантюристка.
Хари разказа за случката, когато на търг Сьос наддавала за апартамент на централен булевард, понеже тапетите й напомняли за детската й стая в Опсал. Видяла снимка във вестник „Афтенпостен“ на страниците за недвижими имоти. И наддаването приключило при два милиона крони, рекордна цена за квадратен метър в Осло през онова лято.
Ракел Фауке така се засмя, че разля текила по сакото на Хари.
— Най-хубавото й качество е, че когато падне, изтупва прахта от себе си и на мига е готова за следващата самоубийствена мисия.
Ракел избърса ревера на сакото му с носна кърпичка.
— А ти, Хари, какво правиш, като паднеш?
— Аз ли? Мда. Лежа неподвижно известно време, а после отново се изправям. Нямам друг избор.
— Не думай.
Погледна я бързо, за да разбере дали го взима на подбив. Очите й гледаха закачливо. Излъчваше сила, но Хари се съмняваше, че Ракел е преживяла много неуспехи.
— Твой ред е да разкажеш нещо — подкани я той.
Ракел нямаше сестра, при която да търси утеха, беше единствено дете. Затова разказа за работата си.
— Но много рядко залавяме престъпниците — призна тя. — Повечето случаи се разрешават по мирен начин, с телефонен разговор или коктейл в някое посолство.
Хари се усмихна накриво.
— А как се уреди случая с агента на Сикрет Сървис, когото прострелях? — попита той. — С телефонен разговор или с парти?
Погледна го замислено, бръкна в чашата си и извади кубче лед. Задържа го между пръстите си. Капка разтопена вода потече бавно по китката й, мина под тънката и златна гривна и се насочи към лакътя.
— Танцуваш ли, Хари?
— Доколкото си спомням, изразходих поне десет минути, за да разкажа колко мразя танците.
Тя леко наклони глава.
— Исках да кажа — ще танцуваш ли с мен?
— На тази музика?
Бавната версия на Let it be, изпълнена на панфлейта, се стичаше като гъст сироп от тонколоните.
— Ще оцелееш. Погледни на танца ни като загрявка за големия тест с Линда.
Леко сложи ръка върху рамото му.
— Да не би да флиртуваме? — попита Хари.
— Какво казахте, старши инспекторе?
— Извини ме, но не ме бива в разчитането на такива скрити сигнали, затова попитах дали това е флирт.
— Не бих си и помислила.
Той обви талията й с ръка и направи пробна танцова стъпка.
— Това е като да загубиш девствеността си — разсъждаваше той. — Но е неизбежно — едно от нещата, които всеки норвежец рано или късно трябва да преживее.
— За кое говориш? — засмя се тя.
— За танца с колежка на служебно парти.
— Не те принуждавам.
Той се усмихна. Където и да бе, дори и да свиреха „Птичия танц“ наобратно на укулеле85, би убил за този танц.
— Почакай, какво е това? — сепна се тя.
— О, не е пистолет и наистина се радвам да те видя. Но…
Хари извади мобилния си телефон от колана и я пусна, за да го остави на тонколоната. Тя го чакаше с отворени обятия.
85
Хавайски струнен музикален инструмент, подобие на китара. — Б.пр.