Летният рицар

– Ами като за начало, открадна ми с измама огромен магически меч и ме продаде на Маб.

– Пфу – каза Лий. – Мечът беше просто бизнес, дете. А що се отнася до продажбата на дълга ти на Маб... аз просто нямах избор.

– Да бе, да.

Тя повдигна вежди.

– Не би трябвало да реагираш така, скъпи кръщелнико. Знаеш, че не мога да говоря неистини. След последната ни среща аз се върнах в Страната на феите с огромна сила и разстроих жизненоважни равновесия. Те трябваше да се възстановят и твоят дълг се оказа механизмът, който кралицата предпочете да използва.

Погледнах я намръщено.

– Върнала си се с огромна сила? – Погледът ми попадна върху ножа на кръста й. – Това, което вампирите ти дадоха?

Тя леко докосна дръжката на ножа.

– Не го омаловажавай. Този атаме не е тяхно творение. И не беше точно подарък, а замяна.

– Аморакус и това нещо са от един сой? Това ли искаш да ми кажеш? – Преглътнах звучно. Моята фея кръстница е достатъчно опасна и без да притежава силни магически артефакти. – Какво е това?

– Не какво, а чие – поправи ме Лий. – Във всеки случай можеш да си сигурен, че предавайки дълга на Маб, в никакъв случай не съм искала да ти навредя. Никога не съм ти желала злото.

Погледнах я намръщено.

– Опита се да ме превърнеш в една от своите хрътки и да ме държиш в колибка, кръстнице.

– Там щеше да си в пълна безопасност – възрази тя. – И много щастлив. Просто исках най-доброто за теб, дете, защото съвсем не си ми безразличен.

Стомахът ми направи салто и аз преглътнах.

– Да. Ъъъ... Това е... типично за теб. Предполагам. По един извратен, безумен начин, но мога да го разбера.

Лий се усмихна.

– Знаеш си. А сега да се върнем към работата. Защо ме повика тази вечер?

Поех си дълбоко дъх и се напрегнах.

– Виж какво, знам, че напоследък не се погаждаме особено. Всъщност никога не сме се погаждали. И нямам кой знае какво да предложа в замяна, но се надявам, че все пак ще се съгласиш да сключиш сделка с мен.

Тя повдигна златисточервеникавата си вежда.

– За какво?

– Трябва да поговоря с тях – отвърнах аз. – С Маб и Титания.

Изражението на лицето й стана отнесено и замислено.

– Трябва да знаеш, че ако решат да те нападнат, аз няма да мога да те защитя от тях. Силата ми е нараснала, но не чак толкова.

– Разбирам. Но ако не разровя това до самото дъно и не намеря убиеца, и без това съм мъртъв.

– И аз така чух – отвърна кръстницата ми. Тя вдигна дясната си ръка и ми я протегна. – Дай ми ръката си.

– Трябва ми, кръстнице. И двете ми трябват.

Смехът й прозвуча като звън на камбанки.

– Не, глупаво дете. Просто хвани моята. Аз ще те пренеса.

Погледнах я предпазливо и попитах:

– На каква цена?

– Никаква.

– Никаква? Ти никога не си правила нещо даром.

Тя завъртя очи и поясни:

– За теб не, дете.

– А за кого?

– Не някой, когото познаваш или си познавал – каза Лий.