Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Което ми напомни нещо. Тази мозъчна мъгла трябваше да дойде отнякъде. Не бях сигурен, че дори една кралица ще успее да сътвори нещо такова извън пределите на Страната на феите. А щом не можеха, значи, убиецът беше наемник, някой, който бе напълно способен да направи едно толкова деликатно и опасно заклинание.
Продължих в този ред на мисли, но миг по-късно се появи силен свистящ вятър, който се спусна към града. Намръщих се на рязката промяна във времето и се огледах.
Не открих нищо подозрително, докато не погледнах нагоре. Огромна облачна стена настъпваше бързо на север, поглъщайки пред очите ми звездите една след друга. Втора стена от облаци пълзеше на юг, приближавайки се към първата. След няколко секунди се срещнаха и тогава между тях прескочи мълния, ярка като ден, и гръмотевица разтресе балкона под краката ми. Скоро след това върху главата ми цопна една леденостудена капка и дъждът не закъсня. Усилващият се вятър го превърна в порой.
Обърнах се, дръпнах вратата и влязох в апартамента, мръщейки се. Алфите гледаха през прозорците и разговаряха тихо. В другия край на стаята Били спря да прехвърля каналите и на екрана се появи някакъв разрошен синоптик. Образът се изкриви и се покри с ефирни снежинки.
– Хей, хей – каза Били. – Тихо, искам да чуя. – Той усили звука.
„...наистина безпрецедентно явление. Мощна вълна от арктически въздух премина като товарен влак през Канада и езерото Мичиган, достигайки Чикаго. И сякаш това не е достатъчно, тропическият фронт, който досега спокойно си седеше в Мексиканския залив, отговори подобаващо, като се устреми нагоре, по река Мисисипи. Двете вълни се срещнаха над езерото Мичиган и вече получаваме първите съобщения за дъжд и градушки. Издадени са предупреждения за гръмотевични бури в целия район на езерото Мичиган, а в следващите няколко часа в окръг Кук е възможна появата на торнадо. Националната метеорологична служба предупреждава за възможни наводнения в източната част на Илинойс. Това е наистина красиво, но много бурно време, дами и господа, и ние ви съветваме да останете на закрито, докато бурята не…“
Били намали звука. Огледах стаята и открих поне десетина чифта очи, вперени в мен, които ме гледаха търпеливо и доверчиво. Уф.
– Хари – каза най-накрая Били, – това не е естествена буря, нали?
Поклатих глава, взех си още една кола от хладилната чанта и се затътрих уморено към вратата.
– Странични ефекти. Като жабите.
– Какво означава това?
Отворих вратата и отговорих, без да се обръщам назад:
– Означава, че времето ни изтича.
Глава 23
Подкарах костенурката към северната част на града, без да се отдалечавам особено от брега на езерото. Дъждът се лееше като из ведро, а мълниите караха облаците да танцуват. Може би на около десетина мили от центъра пороят се поукроти и въздухът стана забележимо по-студен – дотолкова, че облечен само с тениска и дънки, затреперих от студ. Отбих встрани от Шеридан Роуд, на няколко мили северно от Северозападния университет, дръпнах ръчната спирачка и заключих колата, след което с тежки стъпки се отправих към брега на езерото.
Нощта беше тъмна, но аз не запалих никакви светлини, нито носех в себе си фенерче. След известно време очите ми привикнаха с тъмното и започнах да различавам фигурите в мрака; намерих пътека в рядката гора, която растеше от тази страна на езерото, и стигнах до дългата скала, навлизаща на десетина ярда навътре във водата. Стигнах до края й и за миг се поспрях там, заслушан в тътена, който се носеше над езерото, и се загледах във вълните, които почти достигаха на височина морските. Самият въздух беше неспокоен, наситен с ярост, а лекият дъжд все още беше неприятно студен.
Затворих очи и събрах енергия от стихиите, които се срещаха в тази точка, вода с камък, въздух с вода, камък и въздух, почерпих енергия и от собствената си решимост. Силата потече към мен, като танцуваше и кипеше, изпълнена с живот. Фокусирах се мислено върху нея, придадох й форма, след което отворих очи и вдигнах ръцете си нагоре с китките навън, така че дъждът да потече по старите бледи белези от двете страни на големите сини вени.
Изтласках силата, която бях насъбрал, и изкрещях в лицето на бурята:
– Кръстнице! Vente, Лийнанший!
Внезапно усетих нечие присъствие до мен и женски глас произнесе:
– Наистина, дете, не съм чак толкова надалече. Не е необходимо да крещиш.
Подскочих от изненада и едва не паднах в езерото. Обърнах се наляво и се изправих лице в лице с моята фея кръстница, която стоеше спокойно върху повърхността на водата и леко се издигаше и спускаше в ритъма на вълните.