Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
— Разбрах. Символът може да се посочи като допълнително доказателство, че този древен народ е дошъл от земите на днешен Израел.
— Ами, да, но…
Пейнтър посочи към далечната меса на хоризонта.
— Ако има някакви отговори, да се надяваме, че ще ги открием там.
12:46
Възвишение Сан Рафаел
„Какво направих?“
Каи стоеше онемяла от шок в средата на дневната на Хуметева. Айрис седеше на един стол до огнището и сълзите й блестяха от пламъците, но изражението й си оставаше твърдо. Пръстите й се впиваха в дръжките на стола, докато гледаше съпруга си. Алвин лежеше по гръб на дървената маса само по боксерки. Слабите му гърди се надигаха и отпускаха бързо. По ребрата му имаше червени рани с мехури. Миризма на изгорена плът изпълваше помещението.
Едра чернокожа жена разръчка огъня. Върху въглените лежеше друг ръжен. Върхът му беше с формата на раните на Алвин. Жената дори не вдигна поглед, когато вмъкнаха Каи вътре.
Зад нея русият гигант, който ги беше заловил, хвърли Джордан в ъгъла. Ръцете на младежа бяха вързани отзад и той не можеше да потърси опора, но успя да се извърти и да падне на рамо.
Другият мъж в стаята стана, като се подпираше на бастун. Каи си помисли, че е възрастен — може би заради бастуна, изключително консервативния костюм или крехкия му вид. Но докато той заобикаляше масата, видя, че лицето му е гладко, ако не се брои късата черна брада, поддържана грижливо като косата му. Не би могъл да е на повече от трийсет и пет.
— А, ето ви и вас, госпожице Куочийтс. Аз съм Рафаел Сен Жермен. — Погледна си часовника. — Очаквахме да дойдете много по-рано и се наложи да започнем без вас.
И махна с бастуна към Алвин. Старецът трепна, от което сърцето я заболя още повече.
— Опитвахме се да разберем местонахождението на чичо ви, но Алвин и Айрис се оказаха изключително неотзивчиви… въпреки нежните грижи на скъпата ми Ашанда.
Жената при огнището вдигна глава.
При вида й Каи изстина. Макар и едра, жената изглеждаше напълно нормална, но очите й, които проблясваха на светлината на пламъците, бяха невъобразимо пусти, същинско огледало за онзи, който ги погледнеше.
Почукването на бастуна по пода я изтръгна от унеса.
— И тъй, по същество. — Рафаел махна на жената да вземе ръжена. — Все още се нуждаем от отговор.
— Недейте! — почти изхлипа Каи. — Те не знаят къде е отишъл чичо ми!
Рафаел повдигна вежди.
— Точно това твърдяха и те, но как мога да им вярвам?
— Моля ви… чичо ми така и не им каза. Не искаше да знаят. Само аз знам.
— Не им казвай — обади се Айрис с дрезгав от гняв и мъка глас.
Рафаел заразглежда гредите на покрива.
— Каква мелодрама!
— Ще ви кажа. Ще ви кажа всичко. — Каи успя да овладее гласа си. — Но не и преди да пуснете останалите… всички. След като са в безопасност, ще ви кажа къде отиде чичо ми.
Рафаел като че ли преценяваше предложението.
— Макар да не се съмнявам, че сте честна и откровена, госпожице Куочийтс, боя се, че не мога да поема такъв риск. — И махна на черната жена да приближи Алвин. — По принцип езиците се развързват трудно без добра мотивация. Всичко опира до най-основна физика, нали разбирате. Действие и противодействие, дразнене и реакция, такива неща.
Ръженът приближи бузата на Алвин. Железният му връх светеше в мътночервено и тихо съскаше.
Рафаел се подпря с двете си ръце на бастуна.
— Точно този белег ще е много по-труден за криене. Разбира се, стига да остане жив.
Каи трябваше да спре това. Имаше само една възможност. За да спечели малко време и да не им позволи да измъчват Алвин, трябваше да им каже истината.
Отвори уста, но Джордан я изпревари.
— Вземете мен! — извика той от пода. — Ако ви трябва съдействието на Каи, можете да използвате мен като мотиватор. Само пуснете двамата Хуметева, моля ви.
Каи моментално се възползва от шанса.
— Прав е. Направете го и ще говоря.
— Скъпа моя, ще проговорите независимо дали ще пуснем Айрис и Алвин, или не.
— Но ще ви отнеме повече време — не отстъпваше Каи.
— Може би твърде много.
Обърна се и погледна Айрис в очите, като се мъчеше да почерпи сила от възрастната жена. Ако се наложеше, щеше да се съпротивлява колкото може по-дълго, щеше да направи всичко по силите си да убеди инквизиторите, че ще изгубят ценно време с измъчването на Алвин и Айрис, че могат да получат нужните им отговори много по-бързо, като пуснат старата двойка на свобода.