Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
— Ледени ли? — попита Ковалски и изтри чело. Вече беше подгизнал от пот — денят бе горещ, а пътеката не предлагаше много сянка.
— Водата се просмуква през порестата вулканична скала в тръбите — обясни Нанси. — Замръзва през зимата, а естествената изолация и липсата на въздушна циркулация в тесните тръби не позволяват на леда да се стопи. Но за ваше сведение, тръбите са картографирани както ръчно, така и с радар. В тях има единствено лед. — Тя се обърна, готова да тръгне обратно към паркинга. — Ако сте приключили с губенето на времето ми…
Ханк вдигна ръка да я спре, но кучето му го задърпа навън от пътеката. Нанси беше накарала професора да го върже на каишка и Кауч определено не беше щастлив от това — особено след като спряха. Душеше въздуха и явно още търсеше онзи заек.
— Занимаваме се с алтернативна хипотеза за изчезването на анасазите — каза Ханк. — И имаме информация, че изригването може да е причина за…
Нанси въздъхна и го изгледа строго.
— Доктор Канош, вашата репутация ми е известна и затова бях готова да ви помогна по някакъв начин, но съм чувала всяка шантава теория за анасазите. Климатични промени, война, епидемия, дори нашествие на извънземни. Да, тук наистина са живели както уинслоу-анасази, така и кайента, но освен това е имало синагуа, кохонина и други племена от народа пуебло. Какво искате да кажете?
Ханк не се върза на презрителния й тон. Като индианец мормон, той явно бе свикнал да се справя с подобни подигравки.
— Да, това ми е известно, млада госпожице. — Тонът му беше професорски назидателен. — Добре съм запознат с историята на нашия народ. Затова не отхвърлям нищо от казаното като някакво бълнуване, породено от злоупотребата с пейот. Анасазите наистина са изчезнали от този район, внезапно и бързо. Домовете им никога не били заселени отново, сякаш хората се страхували да ги доближават. Нещо се е случило с това племе — нещо, започнало тук и разпространило се във всички посоки. И вероятно разполагаме с отговор, който би могъл да промени историята.
Пейнтър следеше с интерес развоя на битката. Лицето на Нанси пламна, но той подозираше, че е по-скоро от срам, отколкото от гняв. Самият Пейнтър бе достатъчно индианец да знае колко е непристойно да говориш грубо с по-възрастен, дори да е от различно племе или клан.
Въпреки това тя само сви рамене.
— Съжалявам. Не виждам как мога да ви помогна. Ако търсите повече информация за анасазите, може би ще я намерите не тук, а във Вупатки.
— Вупатки ли? — попита Пейнтър. — Къде е това?
— На трийсетина километра на север. Съседният национален парк.
— Вупатки представлява серия руини и паметници на пуебло на много голяма площ — обясни Ханк. — Основната атракция е една триетажна постройка с над сто помещения. Паркът е наречен на нея. На езика хопи вупатки означава „висока къща“.
— А ние продължаваме да я наричаме „анасази бикин“ на навахо — добави Нанси.
Ханк преведе, като гледаше Пейнтър многозначително:
— Което означава „дом на врага“. Археолозите смятат, че там е била една от последните твърдини на анасазите, преди да изчезнат от района.
Пейнтър се загледа нагоре към яркия конус. Според разказаното от дядото на Джордан предание раждането на вулкана се дължало на кражба, извършена от един клан на анасазите, която довела до последици, сходни със случилото се на север, в Скалистите планини на Юта. Дали на мястото на конуса някога бе имало голямо селище? Дали то не е било унищожено и погребано под пепел и лава? А оцелелите? Дали са били преследвани и избити? Пейнтър си спомни думата, използвана от Ханк.
Геноцид.
Може би наистина търсеха на погрешно място.
Бръкна в джоба на ризата си и извади листа, който му беше дал Джордан. Дядото на младежа бе казал, че ще ги отведе там, където трябва да отидат. Разгъна листа и показа двата символа на рейнджъра.
— Тези знаци може би са свързани с онова, което търсим. Случайно да са ви познати?
Тя го изгледа със съмнение, но когато погледна лунния сърп и петолъчката, очите й се разшириха.
— Да — каза Нанси Цо. — Познавам тези символи. И зная къде точно можете да ги намерите.
12:23
Възвишение Сан Рафаел
Каи летеше след Джордан по сухото корито Еленов рог. Той караше черно АТВ, а тя го преследваше с бяло. Носеше се приведена над кормилото и рязко се изнасяше наляво и надясно, дебнейки момент да го задмине, но засега само му дишаше прахта. Писъкът на двата двигателя отекваше от отвесните скали от двете страни на сухото корито, следващо стария състезателен маршрут.