Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
— Не е точно така — обади се Нанси Цо, която тъкмо бе дошла. — Според най-новите изследвания пещерната система под това плато е с обем двеста хиляди кубични метра и продължава километри.
Пейнтър заразглежда отдушника. Отворът бе защитен с решетка.
— Значи ако някой иска да скрие нещо от любопитни очи…
Нанси въздъхна.
— Само не започвайте отново. Съгласих се да ви покажа къде съм виждала символите. И ще направя точно това. После си тръгвате. — Погледна си часовника. — Паркът затваря в пет. Смятам дотогава да съм се махнала.
— Значи получихте разрешение? — попита Ханк.
Тя се потупа по бедрото с някакъв формуляр.
— Очаква ни хубав двучасов преход.
Ковалски се изправи и нахлупи по-сигурно шапката на главата си.
— Защо не вземем джипа ви? С двойна предавка е, нали? Можем да стигнем за десетина минути. Или по-малко, ако карам аз.
Нанси се втрещи от предложението.
Пейнтър също, но Ханк подозираше, че поради съвсем различна причина. Партньорът му не зачиташе особено ограниченията за скорост — както и учтивостта на пътя, ако трябва да сме честни.
— Хайде да ви запозная с някои правила от самото начало — каза Нанси и вдигна пръст. — Първо правило. НОС. Не оставяй следи. Това означава, че каквото внесете, това трябва да изнесете. Погрижих се за раници и вода. Всичко е инвентаризирано и ще бъде проверено, когато се върнем. Ясно ли е?
Те кимнаха. Ковалски се наведе към Пейнтър и прошепна:
— Виж ти, била още по-яка, когато е ядосана.
За щастие Нанси не го чу или поне се престори, че не го е чула.
— Второ, ще вървим внимателно. Това означава никакви пръчки или щеки за подпиране. Доказано е, че оказват големи поражения на екосистемата на пустинята. И трето, никакви джипиеси. От управата на парка не искат да бъдат записвани точните координати на неотбелязаните руини. Ясно ли е?
Кимнаха. Ковалски се ухили.
— Тогава да вървим.
— Къде отиваме? — попита Пейнтър.
— Към едно отдалечено пуебло, наречено Пукнатина в скалата.
— Защо го наричат така? — попита Ковалски.
— Ще видите.
Щом всички бяха готови, Нанси пое към пустинята, като наложи здраво темпо, явно твърдо решена да съкрати двучасовия преход поне с няколко минути. Определено не можеше да се каже, че са тръгнали на излет. Вървяха в колона след нея през поляни с пелин, мормон ски чай и лобода. Гущери се разбягваха от пътя им. Зайци се спасяваха на подскоци. Веднъж Ханк чу предупредителното тракане на гърмяща змия и придърпа Кауч към себе си. Кучето не закачаше змиите, но Ханк нямаше намерение да рискува.
Минаха и покрай някои от другите паметници в парка — разпръснати пясъчникови плочи, бележещи старо пуебло, каменен пръстен от праисторическа землянка, дори колиби за изпотяване на навахо. Крайната им цел обаче — една от извисяващите се меси — беше все още мъгляво петно на хоризонта.
За да убие времето и да се разсее от горещината, Ханк тръгна до Пейнтър.
— Звездата и луната — каза той. — Мисля за символа и за името на племето. Тоутсиий унстоу пуутсийв.
— Народът на Зорницата.
Ханк кимна.
— Зорницата, която свети така ярко на изток по изгрев слънце, всъщност е планетата Венера. Но я наричат също и Вечерница, защото свети ярко и при залез, на запад. Древните астролози са знаели, че става въпрос за една и съща звезда. Именно затова лунният сърп често се свързва с утринната звезда. — Ханк описа с ръка ниска дъга от изток на запад. — Върховете на сърпа представят звездата на изток и на запад едновременно.
— Добре, но какво искате да кажете с това?
— Това съчетание на луна и звезда е един от най-древните символи на света. Той показва също й знанието на човека за мястото му във вселената. Някои историци на религията смятат, че Витлеемската звезда всъщност е Зорницата.
Пейнтър сви рамене.
— Същият символ може да се открие и на знамената на повечето ислямски страни.
— Така е, но дори мюсюлманските учени ще ви кажат, че символът няма нищо общо с вярата им. Всъщност той е зает от турците. — Ханк махна с ръка. — Символът обаче е много по-стар. Едни от най-ранните му изображения са от територията на Израел. От земите на моавитите, които според Битие са роднини на израилтяните, но също така е свързан и с египтяните.
Пейнтър вдигна ръка, за да го спре.