Прокрадващ се в сенките

— Всъщност не възразявам — свих рамене аз. — Защо пък не? Нали нямаш нищо против, че едновременно ще ям и ще разказвам?

— Разбира се, хлапе, разбира се. Давай, а след твоята история ще поговорим малко и за документите, които си донесъл.

— Има ли нещо важно там? Аз просто грабнах първите, които ми попаднаха пред очите.

— Да, но за това по-късно, може да почака. Хайде разказвай, не ме мъчи.

Не се наложи да ме подканя дълго, още повече, че имах нужда да говоря и да споделя мислите и наблюденията си. Пък дори и само за да се разтоваря от тях, в противен случай можеше да се побъркам, задържайки в себе си впечатленията от нощните приключения.

Започнах разказа си от конюшните на Старк. Фор мълчаливо слушаше — той винаги е бил добър слушател. Едновременно ядях и разказвах, нямаше смисъл да бързам, докато не настъпи глуха нощ, необходима за осъществяване на моя архигениален план „Кон и компания“…

Съдейки по лицето на моя учител, най-много го притесниха наетите неизвестни стражници и крадци. На плачльото-смехурко и на отдавна мъртвия архимаг той не обърна особено внимание.

— Някой е поел по същата пътека, по която вървиш и ти, хлапе, вярно, този някой постоянно закъснява, но колко дълго ще продължава така? Докога ще успяваш да натриваш носа на Господаря, като го изпреварваш? Направих запитвания, рових се в нашите архиви. Ни-що. Нито едно споменаване на какъвто и да е Господар. Сякаш изобщо не съществува и всичко това е плод на въображението ти. Не, не, не възразявай, дъвчи си хляба, аз ти вярвам. Но съм изумен, че изобщо е възможно да има такава тайна и секретност. На практика никой нищо не е чувал за някакъв си Господар. И си прав, това не е Неназовимия. Той, разбира се, е силен магьосник, спор няма. За да го победят, всички от Ордена трябва да обединят усилията си, а и да си помогнат с Рога на дъгата, но дори Неназовимия едва ли би могъл да освободи всички демони. А нали този твой Вухджааз казал, доколкото си спомням, че тях ги е освободил Господаря. Какъв е този Господар, щом е толкова могъщ? Бог? Възможно е. Кланят му се и му служат различни хора, и смея да те уверя, хлапе, че се очертава доста любопитна картинка. Гледай. Херцог Патийски, съвсем не случайна фигура във Валиостр, служи на Господаря. Да вървим по-нататък. Маркун, а следователно и половината от неговите поддръжници в гилдията, също работи за този Господар. Не пряко, а чрез един от слугите му, който дава заповедите. Влиятелни слуги. А тези влиятелните вече комуникират с Посланика, когото си имал честта да видиш на два пъти. И този Посланник, ох, колко е опасен! Слугите на Господаря! Тези не най-приятни хора от най-различни слоеве на обществото са достатъчно много. Дори може да са повече от поклонниците на Неназовимия, които нашият крал толкова обича да изпраща на ешафода без съд и следствие. Забелязваш ли хода на мислите ми? Виждам, че не, а и аз самият, честно казано, съм в известно недоумение. Не е ясно какъв е този Господар и какво всъщност иска. Неизвестен играч, способен да създаде много неприятности. И поклонниците на този Господар са много добри. Периодично хващат слуги на Неназовимия, а от тези на Господаря не са хванали нито един.