Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
Джоузеф се справи и с втората бутилка.
— Какво стана после? — поиска да узнае Хари.
Аборигенът остави празната бутилка.
— Това. Социални помощи, пропаднала среда, вино. — Пак беше започнал да фъфли. — Те ми прекършиха крилата, Хари. Аз съм от гарвановото племе. Не съм създаден да живея като ему.
Сенките в парка се бяха смалили, но пак започнаха да се разпъват. Хари се събуди. Джоузеф се беше надвесил над него.
— Ще се прибирам у дома, Хари. Искаш ли да вземеш нещо от беседката, преди да заключа?
— О, вярно, да. Пистолетът и якето ми останаха вътре.
Хари се надигна. Умираше за нещо спиртно. След като Джоузеф заключи, двамата постояха отпред, пристъпвайки от крак на крак и смутено смучейки зъби.
— И скоро ще се прибереш в Норвегия?
— Тези дни.
— Дано следващия път да хванеш самолета.
— Мисля следобед да се обадя в авиокомпанията и в службата. Сигурно се чудят къде се губя.
— Мамка му! — Джоузеф се плесна по челото и пак извади ключа. — Май в това червено вино слагат твърде много танини. Направо ми разяждат мозъчните клетки. Все забравям дали съм изгасил осветлението, а пазачът побеснява, ако завари лампата включена.
Отключи. Посрещна го тъмнина.
— Хе-хе. Знаеш как е: когато едно помещение ти стане втори дом, натискането на ключа за осветлението става автоматизъм. Изобщо не влагаш мисъл, докато го извършваш. Затова и забравяш дали си го направил… Станало ли е нещо, Хари?
Хари се вцепени. Погледна разтърсен Джоузеф.
— Осветлението — отрони само той. — Беше угасено.
Главният охранител в театър „Сейнт Джордж“ поклати глава с недоумение и наля още кафе на Хари.
— Д-д-досега т-т-такова чудо не бях виждал. Всяка вечер залата се пълни до дупка. По време на изпълнението на онзи номер с гилотината хората полудяват, крещят и изпадат в луд възторг. На афиша вече пише „Смъртоносната гилотина — позната от телевизията и от печата — убивала е и преди…“ Този номер с-с-стана гвоздеят на програмата. Ш-ш-шантава работа.
— Наистина. Значи намериха заместник на Ото Рехтнагел и продължават да изнасят представлението в оригиналната трактовка.
— Кажи-речи да. Пожънаха небивал успех.
— А номерът със застреляната котка?
— Снеха го от програмата. Не успя да набере популярност.
Хари не можеше да си намери място. Под ризата му струеше пот.
— Всъщност и аз не разбрах смисъла му.
— Създадоха го по идея на Рехтнагел. На младини самият аз се пробвах като к-к-клоун, затова винаги обичам да гледам какво става на сцената, когато ни гостува циркова трупа. Включиха номера с котката в сценария чак на репетицията в деня преди представлението.
— Досещах се, че това е работа на Ото.
Хари се почеса по обръснатата брадичка.
— Едно нещо не ми дава мира. Питам се дали ще можеш да ми помогнеш. Възможно е да се заблуждавам, но просто изслушай теорията ми и ми кажи как ти се струва. Да предположим, че Ото знае, че ще присъствам в залата. Разполага с неизвестни за мен сведения и иска да ми ги поднесе, но завоалирано поради редица причини. Вероятно защото самият той също е въвлечен. И въпросният номер е адресиран към мен. Ото иска да ми каже, че онзи, когото се опитвам да уловя, също е ловец, тоест мой колега. Знам, звучи малко объркано, но си се убедил лично колко ексцентричен ставаше понякога Ото. Какво ще кажеш? Допускаш ли, че би предприел подобна стратегия?
Охранителят го изгледа продължително.