Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
— Ами точно затова танцувах — отговори Борис, — за да може в отговор на вашите знаци да ви изпратя свой. Както, нали знаете, един кораб сигнализира на друг.
— И какво ни сигнализирахте по този начин?
— Продължавате да ме проверявате? — подсмихна се той. — Нима още не ми вярвате? Добре. Кой е мъжът на богиня Кали? Шива! Танцуващият бог разрушител Шива. В едната му ръка пламти огънят, с който той изгаря материалния свят.
— Затова ли изгорихте кашоните?
— Ами да. За да разберете, че е дошъл ваш човек. Може да е било нахално от моя страна да ви се представям по Този начин — аз, естествено, не претендирам за статута на Шива…
— Радвам се да го чуя — отбеляза Аристотел Фьодорович.
— Пък и нали нищо важно не е изгоряло — виновно добави Борис. — Само празни кутии.
— А какво пяхте? — попита Румал Мусаевна.
— Бхаджани — отвърна Борис. — Свещени химни.
Аристотел Фьодорович и Румал Мусаевна потънаха в дълго мълчание. След известно време пленникът наруши тишината.
— Е — попита той, — взех ли изпита? Достоен ли съм да служа на богинята?
Аристотел Фьодорович се наведе към Борис и внимателно се вгледа в очите му.
— До каква степен сте убеден, че наистина го искате?
Борис се разсмя.
— Ето — каза, — най-после говорите с мен като с човек. Ами, разбира се, на сто процента.
— Няма ли да ви се стори, че богинята иска твърде много от вас?
— Не. Готов съм на всичко. Ако искате, проверете ме, дайте ми каквато и да е задача. Аз владея румала до съвършенство.
— Кой ви е учил?
— Аз сам. Тренирах върху манекен. Методът ми може и да е несъвършен, но повярвайте ми, със затворени очи в тъмна стая ще направя каквото трябва.
Аристотел Фьодорович тихо се засмя.
— Ех, младежо — каза той. — Работата въобще не е във физическите навици. Самият вие съвсем вярно отбелязахте, че служенето на богинята е духовен път. Откъде знаете какво ще поиска от вас майката Кали?
— Каквото и да поиска, аз съм съгласен.
— Ами естественият човешки интерес към другите религии? Все пак на света ги има много.
— Директно тук и сега — заяви Борис, като направи енергично движение с цяло тяло — се отричам от всички останали богове, от всички други пътища!
Аристотел Фьодорович кимна одобрително.
— Вие сте сериозен в търсенето си — каза. — Впрочем още от първата минута не съм имал никакви съмнения във вас.
Той се приближи към нишата между двете фоторепродукции и отметна скриващата я пурпурна завеса.
Борис вдигна очи.
Пред него стоеше Кали.
Това беше боядисана статуя в човешки ръст с блестящи очи от разноцветен емайл, чиито зеници гледаха огнено и страшно. В една от четирите си ръце тя държеше истинска дамаска сабя с древно черно острие. В друга имаше мъжка глава в издута найлонова торба — също истинска, със смътно различима козя брада, петна от разлагане и ясно видима обеца на притиснатото към найлона ухо. На кръста на богинята висеше престилка от човешки ръце, целомъдрено скрити от ръкави на ризи, рокли и сака — виждаха се само изтлели до кости китки, скрепени с тънка златна жица и тук-таме стегнати от ивици изсъхнала кожа. Тези пришити към пояса разноцветни ръкави придаваха на Кали някакъв пъстро-цигански облик. И освен това около нея сякаш витаеше нещо като древноиндийски прах и сажди — това, което в романтичните източници е прието да се нарича „ароматът на вековете“.
Аристотел Фьодорович изгледа строго пленника, който беше притихнал под погледа на богинята.
— Сега, младежо, остана една ритуална формалност и ще ви развържем.
— Готов съм — каза Борис.
Аристотел Фьодорович се обърна към изваянието и отвори украсена с резба кутийка, поставена в краката на богинята. В ръцете му се появи чинийка, върху която той с малка сребърна щипка извади от кутийката три ситни късчета от нещо, което приличаше на яркожълт тебешир.
— Знам! — възкликна Борис.
— Какво знаете, младежо? — попита снизходително Аристотел Фьодорович.
— Знам какво е това.
— И какво е?
— Свещена жълта захар. Никой от профаните не знае какъв е съставът й, но казват, че след като веднъж я опита, човек вече никога няма да се отклони от пътя на служене на Кали. Тхагите я вземат по време на религиозните си ритуали.
— Много сте осведомен — измърка Аристотел Фьодорович и се приближи към Борис. — Да, нещо такова е. За всички има по късче — за вас, за мен и за Румал Мусаевна. Но първо трябва да изречете специална формула, за да подарите себе си на богинята. Беззаветно и от все сърце, три пъти подред. Това е изключително важен момент.