Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

— Градове? — попита недоумяващо Румал Мусаевна.

— Калкута — отвърна Борис. — Главният й храм е посветен на Кали, оттук и името й.

— Интересно — каза Румал Мусаевна, — какво ли не може да научи човек от вас.

— При това индийците, които почитат Кали в истинския й облик, са избрани. А останалото човечество й служи слепешката… Ето коя е всъщност тайнствената „Изида под булото“, за която толкова говорят мистиците на всички времена! Замислете се само, богинята дори не показва лика си пред безкрайния поток от хора, принасяни й в жертва. Тя ги гледа през незабележими процепи в маската си… Какво е това, ако не величие?

— Но Кали сигурно не е само богиня на злото? — попита объркана Румал Мусаевна. — Та това е невъзможно.

— Разбира се — съгласи се Борис. — Пиарът й е съвсем наред, не се съмнявайте. Кали, естествено, не е просто богиня на Смъртта. Тя също така курира всички аспекти на духовното търсене, за които е успял да разкаже заловеният монах, преди да му прережат гърлото на жертвеника. Същият случай като с религията Бон. Но ако тибетските голтаци имат за имиджмейкър някакъв безименен странник, над Кали са се трудили много сериозни хора, от Шри Ауробиндо до Стивън Спилбърг. Въобще не се съмнявайте — темата е разкрита. Ножът в ръката, то се знае, отсича дуалността на възприятието, отрязаната глава в ръката символизира победата над егото и така чак до Петушки. Само че това е за идиотите.

— И защо? — попита Румал Мусаевна.

— Ами затова. Ножът в ръката, разбира се, може да се обясни с отсичането на дуалността. Но как да се обясни защо при отсичането на дуалността се принасят в жертва черни кокошки? За това даже Шри Ауробиндо мълчи.

— Национален колорит — въздъхна Аристотел Фьодорович. — Нали и на нас палачинките и боядисаните яйца са ни останали от езичеството.

— Само да не си помислите — каза Борис, — че се подигравам. Тъкмо обратното, красотата и величието на извършваното са наистина омайващи. Ако понякога се случи да подхвърля някоя лекомислена формулировка, то не е от кощунствени мисли, а просто защото не си подбирам много-много думите. Аз си изливам душата пред вас. А как се спира река от думи?

— Продължавайте — каза Аристотел Фьодорович.

— И така, започнах да си мисля: възможно ли е в Европа богинята да има такъв дългогодишен и добре организиран бизнес — Борис кимна към волгоградската снимка, — а в Индия, родината й, да й принасят в жертва само дребни животни? Поразрових се и веднага си изясних, че и в Индия са й принасяли в жертва хора. И за разлика от лицемерните северни култури, са го правили съвсем открито. Броят на принесените в жертва възлиза на милиони, макар че светът на практика не си спомня за тях. Така научих за Тхагите… Или, както ги произнасят някои, Тугите.