Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
— Формула на санскрит? — загрижено попита Борис. — Или на хинди?
Аристотел Фьодорович се усмихна.
— На руски. И е много проста: „подарявам се на Кали“.
Борис затвори очи и на лицето му се изписа молитвено съсредоточаване.
— Подарявам се на Кали! Подарявам се на Кали! Подарявам се на Кали!
— Чудно — каза Аристотел Фьодорович, като взе от чинийката късче захар. — Ам…
Борис отвори уста и твърдото жълто парче падна на езика му.
— Добре — прошепна Аристотел Фьодорович.
Той остави чинийката до кутията, молитвено събра ръце пред гърдите, вдигна очи към тавана и изведнъж бухна като бухал.
Румал Мусаевна тутакси се притаи зад гърба на Борис, извади изпод сакото си жълта намаслена кърпа и ловко метна примката на врата на Борис като сак за лов на пеперуди.
Аристотел Фьодорович даже не погледна гърчещия се на стола неофит. Той се обърна към статуята и с все така събрани пред гърдите ръце тихо замърмори някакво неразбираемо заклинание, в което понякога се повтаряха съзвучия, наподобяващи или „калинка-малинка“, или „килийка мънинка“. Говори доста дълго — докато не стихна шумът от боричкането зад гърба му. После се поклони на богинята и се обърна към Румал Мусаевна, която вече сваляше кърпата си от врата на изцъкления неподвижен Борис.
— Харесал й е — заключи Аристотел Фьодорович, след като внимателно огледа мъртвеца. — Виж как се е изплезил. Винаги става така, когато майката се радва.
Румал Мусаевна кимна в отговор.
— И все пак ще трябва да променим нещо — каза Аристотел Фьодорович. — Това е едва вторият от Нова година насам. Много сме се кротнали.
— А какво искаш да промениш?
— Ами поне името. Вместо Fancy Car да стане „Фансигар“, той правилно го каза.
— Защо направо не поканиш ченгетата на гости? — изсумтя Румал Мусаевна. — Стига глупости.
— Ами тогава… В английския има ли дума „гар“?
Румал Мусаевна се замисли. После поклати отрицателно глава.
— Има във френския. Гара. Не ни върши работа. Знаеш ли какво можем… Можем например да отворим клуб за пури. Където хората ще идват да пийнат уиски и да изпушат една пура. И ще го наречем Fun cigar73.
— Ох — намръщи се Аристотел Фьодорович. — Колко подкупи ще трябва да раздадем… Няма да ми стигнат пръстите да ги преброя. А сега и кредит няма да ни дадат. Даже с „посредник“.
— Да, тежко е — съгласи се Румал Мусаевна. — А тогава защо да променяме каквото и да било? Нали засега идват.
— Преди идваха много по-често — въздъхна Аристотел Фьодорович. — А сега… Знаеш ли, понякога се усещам, че вече губя всякаква надежда. Будя се рано сутрин, когато вие буря, и си мисля — така и ще се затрием в тази снежна пустиня…
Румал Мусаевна го потупа ободряващо по рамото.
— Хайде, хайде, не посървай. Просто времето е такова — бездуховно. Кали Юга…
— Слушай, а дали да не се наречем така — Кали Юга? Ще открием фирма някъде на юг от околовръстното…
— Стига глупости — каза Румал Мусаевна. — Ще ни се смеят. И после ще се юрнат разни окултни елементи. Сега поне не идват случайни гости.
— Това е вярно — съгласи се Аристотел Фьодорович и отново въздъхна, този път по-леко, успокоен. — Ами тогава… Дай поне да сменим кратуните.
Той взе чинийката от олтара и се приближи към Румал Мусаевна. Те се спогледаха тъжно, сложиха в уста по късче жълта захар и се обърнаха с лице на изток.
Хотелът на хубавите въплъщения
Коледен разказ
— Да бъдеш или да не бъдеш?
Изглежда, трябваше да отговори — макар че нямаше особено желание.
— Ами да бъда…
Нещо се промени и наоколо стана тъмно. По-точно, стана ясно, че наоколо е тъмно, а как е било преди, вече трудно можеше да си спомни.
— Това е правилният избор. Добре дошла в Битието.
— Ти кой си?
— Ангелът на новия живот.
— А аз коя съм?
— Ти си моята прекрасна дама.
— Коя, коя?
Ангелът се засмя.
— Ти си Маша. Това е името ти в човешкото ти раждане. То още предстои, но ти отсега можеш да мислиш и да чувстваш като хората. В състояние си с моя помощ да разбираш думите и да ги сглобяваш в мисли. После, когато се родиш, ще се научиш да правиш това сама.
73
Забавната пура (англ.). — Бел.прев.