Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
- Автор: Пелевин Виктор Олегович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:
— И какво ви остана?
— Онова — каза Борис, — което беше пред очите ми от самото начало. Просто романтичната ми нагласа не ми даваше да проумея колко елементарно е всичко… Защото кое по мнението на абсолютното мнозинство от хора е най-страшното? От какво се страхуваме най-много? От насилствена смърт.
— Да — съгласи се Румал Мусаевна.
— При това — продължи Борис — хората само понякога живеят в относителен мир. През цялото останало време се унищожават едни други с милиони — по причини, които след стотина години са трудно обясними дори за професионалните историци. Няма никакво съмнение, че войната е най-чудовищното от всички възможни неща. Но виж, заобикалящите я образи по някаква причина винаги са величествени и прекрасни…
Той погледна Аристотел Фьодорович и млъкна.
— Хайде, хайде, продължавайте — каза последният.
— Ами какво да продължавам. Вече стигнахме.
— Какво имате предвид? — намръщи се Аристотел Фьодорович.
— Мислите, че не разбирам защо тя виси тук?
— Коя тя?
Пленникът кимна към снимката на исполинската жена с меча навръх хълма.
— Волгоградската Родина майка. А до нея — той посочи снимката на барелефа със застинала във въздуха жена воин — е така наречената „Марсилеза“ от парижката Триумфална арка. Исторически и географски това са доста отдалечени един от друг обекти. Обърнете обаче внимание на странното сходство. И в двата случая имаме жена с голям нож в ръка и отворена уста. Защо ли?
Борис хвърли хитър поглед към Аристотел Фьодорович и Румал Мусаевна.
— Защо? — повтори Румал Мусаевна.
— Ами затова. На двата скулптурни портрета е изобразено едно и също естество. Само че, така да се каже, в зашифрован вид. И не само в зашифрован вид, ами и не изцяло. Както, нали знаете, когато отрежат човек до бюста — без ръце и крака. Но това не значи, че оригиналът ги няма. Съкратен портрет, така да се каже. И тук е същото.
— Тук, струва ми се, и ръцете, и краката са си на мястото.
— Не всички. В действителност ръцете са четири. Освен това не е показан езикът. Той трябва да стърчи навън на голямо разстояние. Е, има изпуснати още много дребни, но важни черти.
— Кой е това?
— Сякаш не знаете. Богинята Кали.
Като каза това, Борис изгледа втренчено събеседниците си. Но нито Аристотел Фьодорович, нито Румал Мусаевна проявиха някакви емоции.
— Кали? — с учтиво любопитство, но нищо повече, попита Аристотел Фьодорович.
— Да! — разгорещено отсече Борис. — Присъстват най-малкото три основни черти на каноничния портрет. Както вече казах, огромният нож, отворената уста и — най-важното — танцът върху трупове.
Румал Мусаевна тихичко ахна и закри устата си с длан.
— Относно труповете под краката — продължи Борис — волгоградската версия е без конкуренция — Сталинград, нали разбирате. Но виж, с френската арка е малко по-сложно — тя е построена, ако не греша, през хиляда осемстотин трийсет и шеста година, а трупът е докаран едва през хиляда деветстотин двайсет и първа. Когато правят гроба на Незнайния воин. Но в ритуален смисъл резултатът е един и същ.
— Тоест искате да кажете — обади се заинтересован Аристотел Фьодорович, — че всяка скулптура, която изобразява символична жена с меч, всъщност е…
— Кали — потвърди Борис. — По принцип да. Въоръжената жена на практика винаги е тя. И впрочем не е задължително да е въоръжена. Най-зловещото изображение на Кали е на плаката „Родината майка зове“, спомняте ли си, една беловласа весталка с червено наметало. Точно нейният суров лик е последното нещо, което виждат колоните войници, принасяни в жертва за седми ноември или първи май. Само при мисълта за това се разтрепервам…
— Интересно разсъждавате — каза Аристотел Фьодорович, — само че не бива да изграждате цяла митология върху два примера.
— Че защо да са два — обиди се Борис, — извинете… Да не мислите, че не владея добре темата? Та аз мога цял час да ви изреждам примери. Да вземем например алегоричната Германия. Още от римски времена я изобразяват във вид на жена — но на монетите на Домициан тя е била, с извинение, пленено девойче, а през деветнайсети век, кой знае защо, се появява като валкирия с императорски меч в ръка. Своеобразна, хе-хе, персонификация на германския национализъм. Ще попитате за труповете? Или ви е ясно? Само вижте изображенията — докато напрягаше паметта си, Борис се загледа в тавана. — „Германия“ на Йоханес Шилинг, „Германия“ на Филип Файт и особено на Фридрих Аугуст Каулбах от четиринайсета година — там тя направо прилича на гладиатор от цирк. Ако това не е Кали, тогава кой?