Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Телефонът иззвъня.
Не бяха нито федералните от Ню Орлиънс, нито заместник-началникът на Пътната полиция Мюлер.
Беше Гризман.
— Имам сериозен проблем — каза той.
— Какъв? — попита Ричър.
— Убийство в старата част на града. Дребен мъж с размазана глава. Станало е съвсем скоро. Съседка чула шум. Трябва да изпратя всичките си хора там, поне за днес. Нямам друг вариант. Така че, съжалявам, приятелю, но съм принуден да прекратя временното ни сътрудничество.
— И се чудиш как ще реагирам на това.
Гризман помълча секунда-две и каза:
— Не. Вярвам, че ще удържиш на думата си.
— Успех с разкриването на убийството — пожела му Ричър.
— Благодаря.
Ричър затвори телефона. Синклер го изгледа въпросително и Ричър обясни:
— Вече сме сами.
— Защото си джентълмен.
— Имаме време.
— Куриерът може вече да е в Цюрих.
— Няма значение. Важното е това, което се случва тук. Онова, което се намира в товарния микробус. Защото то не може да се прехвърля от едно място на друго като парите. Не може да стане в пълна тайна и да приключи за един миг. Това е бавен, труден, шумен и видим процес, защото е реален.
— Мюлер обаче още не го е забелязал.
— Засега.
— Колко време му даваш?
— Два часа може би.
— А после?
— Ще стигна до извода, че Уайли не е тръгнал към Франкфурт.
Телефонът иззвъня отново.
Този път се обаждаха федералните агенти от Ню Орлиънс. Направо от колата си, паркирана пред едностайното бунгало, в което живееше майката на Уайли. Агентите бяха двама, мъж и жена. Докладваха незабавно, каквито бяха нарежданията им. Бяха провели разговора, бяха задали предварително получените въпроси за Арнолд, за бившия фермер и за почитателя на Дейви Крокет. Тримата се бяха оказали един и същ човек. Името му бе Арнолд Питър Мейсън. Роден и израснал в Амарило, Тексас. Като тийнейджър работил в ранчо, после изкарал двайсет години в американската армия, след което живял с майката на Уайли в Шугър Ленд, Тексас, в продължение на шест години. От времето, когато Хорас Уайли бил едва на десет, докъм шестнайсетата му година. И, да, Хорас наричал Арнолд чичо. Бил по-възрастен от хората, с които майката на Уайли обикновено излизала, кротък и мълчалив мъж, който криел много тайни, но на първо място се грижел добре за семейството. Щяха да изпратят още подробности.
Ландри, Вандербилт и Нили въведоха името в базите данни на съответните ведомства. Арнолд Питър Мейсън. Ландри не откри нищо интересно. Вандербилт също. Нили установи, че „чичо Арнолд“ е служил двайсет години в различни въздушнодесантни части. Не бил награждаван, не бил наказван. Изкарал доста години в Германия по време на Студената война.
Още бе жив според информацията от социалните служби. Навършил шейсет и пет, но продължавал да работи според данъчните. Получавал скромен доход, който намалявал всяка година. Вероятно се хващал на почасова работа тук-там, като отслабвал темпото с наближаване на възрастта за пенсиониране.
И притежавал международен паспорт според Държавния департамент. Но нямал адрес в Съединените щати. Според данъчните изпращал декларациите си от чужбина. Данните от ЦРУ показваха, че живее в Германия. Посолството в Берлин го бе регистрирало като американски военен от резерва с адрес в селце край Бремен. На около час от Хамбург.
— Дали не става въпрос за съвместна операция? — попита Ричър. — Която са планирали и осъществяват заедно?
— Може там да е скрил онзи камион. В двора на чичо Арнолд, а не в Хамбург.
— Защо му е тогава микробусът?