Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Да се качим горе — предложи Синклер.
Отидоха в спалнята ѝ, където тя отново се качи върху него. Яхна го като преди, но този път с лице към него, с изпънати рамене, вдигната глава и затворени очи. Диамантите се люлееха и подскачаха. Ръцете ѝ бяха протегнати назад с извити китки и разтворени длани, поднесени ниско над леглото, сякаш се опираше на невидими въздушни възглавници, които ѝ помагат да пази равновесие. И тя наистина успяваше да запази равновесие. Както миналия път. Защото балансираше върху една-единствена опорна точка, като се отпускаше върху нея с цялата си тежест, накланяше се напред-назад, вляво и вдясно в търсене на повече чувственост, намираше я, губеше я, отново я намираше ѝ така до края, който я остави без дъх.
На следващата сутрин Ричър отиде рано-рано във Форт Белвар. В същата стая. С добре познатите позлатени мебели и строените в редица знамена. Присъстваше началникът на Обединеното командване. Което бе мило. Церемонията включваше връчването на пет награди. Първите четири бяха армейски медали „За постижения“, предназначени за Хупър, Нили, Ороско и Ричър. Не бяха толкова красиви като „За военни заслуги“, но не бяха и най-грозното нещо, което Ричър бе виждал. Неговият медал представляваше бронзов шестоъгълник с орел в средата. Лентичката бе с цвят на мирта, тънки бели райета в средата и малко по-широки бели кантове по края. Беше равностоен на „Бронзова звезда“ с тази разлика, че се връчваше в мирно време.
Вземи си дрънкулката и си затваряй устата.
Петата награда бе „Сребърна звезда“, предназначена за генерал-майор Уилсън Т. Хелмсуърт.
Церемонията бе последвана от обичайната светска суматоха, съпроводена от разговори на незначителни теми и стискане на ръце. Ричър се отправи към изхода. Този път никой не го спря. Той излезе в коридора. Там също не го очакваше сержант, който да му връчи някакви заповеди. Остатъкът от деня бе изцяло негов.