Кървава разходка [bg]

— И въобще не е реагирал? Никога ли не се е опитал да спре тази история?

— Карсън беше доста по-възрастен от Сибил. Може би не е могъл да я задоволи в леглото и е нямал нищо против някой да я ангажира от време на време. Навярно и затова се хвана на въдицата на Ортън да се намери някакво поле за изява на Сибил. Ние определено се опитахме да го използваме — четохте ли парцала, след като тя го пое?

— Разлика от небето до земята.

— Вие сте очарователен млад човек! — Тя се изправи. — Божичко, страшно ми е забавно!

— А какво можете да ми кажете за Джейкъб Хаас? — попитах аз.

— Доста съобразителен, но дръвник. Преди да стане шериф, бе работил като счетоводител в Бейкърсфийлд. Получи тази длъжност, защото бил в Корея, премина през някакви ускорени курсове по право в гимназията, не засягаше никого.

— Искате да кажете, че не е бил свързан нито с Бъч, нито с Карсън?

— Искам да кажа, че никога не пъхна децата им в затвора.

— А имало ли е такава възможност? — попитах аз.

— При Скот не, но при момчетата на Криминс определено. Две гадни малки мръсничета, абсолютно развалени. Баща им им беше купил бързи коли, с които те непрекъснато се състезаваха по главната улица. Всички знаеха, че пият и вземат наркотици, тъй че си беше просто късмет, че не убиха някого. Няколко години по-късно единият от тях си плати за безумствата — умря при катастрофа с мотоциклет.

— Други нарушения, освен че са карали пияни?

— Отвратителни характери най-общо. Отнасяха се с имигрантите като с измет. Насилваха момичетата им. Когато сезонът за бране свършваше, те запалваха колите и почваха да задирят местните момичета. Спомням си как една нощ, много късно, току-що приключила вестника, излязох навън да взема малко въздух и видях една кола да спира точно до блока. Един от онези мощни автомобили с линии отстрани, за който точно знаех чий е. Задната врата се отвори, някой изпадна отвътре, а колата отпраши нататък. Човекът остана да лежи за миг на земята, после се изправи и извънредно бавно тръгна по средата на Главната. Аз отидох при него. Беше малко мексиканско момиче, не повече от петнадесетгодишно, и не говореше английски. Лицето му беше подпухнало от плач, а косите и дрехите — раздърпани и разкъсани. Опитах се да го заговоря, но то само поклати глава, избухна в сълзи и побягна. Улицата свършваше след един блок и то изчезна сред полето.

— Чие поле? — попитах аз.

Уонда присви очи, после ги затвори.

— Ами да помисля… На север. Трябва да са били ливадите с люцерна на Скот.

— И нямаше никакви последици за Клиф и Дерик?

— Никакви.

— А какви бяха техните отношения с мащехата им?

— Да не би да питате дали са спали с нея? — подхвърли тя.

— Всъщност въображението ми не ме отведе толкова далеч.

— Защо не? Не гледате ли токшоу по телевизията?

— Казвате, че Сибил…

— Не! — отговори тя. — Не съм казала нищо подобно. Просто размишлявам. Защото тя си беше мръсница, а те вече бяха големи момчета. За да бъда честна — нещо, от което винаги съм се отвращавала, — никога не съм чула дори и намек за подобно отвратително нещо, но… Какви са били отношенията им ли? Кой обича мащехата си? А и Сибил в никакъв случай не беше настроена майчински.