Кървава разходка [bg]

Езерото Толука е закътано между Северен Холивуд и Бърбанк. Дотам се достига по едно кривващо на изток удължение на магистралата Ривърсайд, край което са наредени скромни магазинчета, много от които още са съхранили оригиналните си фасади от четиридесетте и петдесетте години. Домовете варират от обградени с градинки самостоятелни къщички до големи имения. Боб Хоуп25 е живял там. Много звезди все още живеят, предимно тези, които поддържат Републиканската партия. Повечето от големите уестърни са били заснети в близост с него, в студиите на Бърбанк и по склоновете на околните хълмове. Коневъдният комплекс е само на няколко мили оттам, както и седалището на Ен Би Си.

Една малка отбивка от която и да е страна на Ривърсайд ще ви отведе в тихи улици, които са пусти през нощта, защото в тях се влиза само с пропуск — правило, за което се грижат бдителните сили на реда. Ресторантите на Толука Лейк са полутъмни и просторни, сервиращи онази неподаваща се на каквато и да е класификация храна, известна като континентална кухня, някога основен приоритет на Лос Анджелис, а сега разпространена само западно от каньона „Лоръл“. Белите коси не предизвикват презрително изсумтяване от страна на обслужващия персонал, мартинито не е ретроманията на деня, баровете с пиано все още съществуват.

От време на време аз свидетелствам в съда в Бърбанк и се отбивам там, като си мисля за съвършените предградия от шоупрограмите на черно-бялата телевизия: модерни мебели, скъпи „Седан“-и, тъмно червило. Джак Уеб с твърд като стомана поглед се е облегнал на броня с винилови тампони, отмаряйки след един дълъг ден на снимачната площадка. Съвсем наблизо трябва да е актьорът, играл ролята на Уърд Кливър, каквото и да беше името му.

Бях посещавал няколко ресторанта по магистралата Ривърсайд, но не бях ходил в Оук Баръл. Той се оказа скромна тухлена постройка с гипсова мазилка, свита в югоизточния ъгъл, полуосветена от уличните лампи, а зелени неонови тръби дискретно очертаваха върху табелата му бъчва и бокал над малък портик. Един паркинг с размери два пъти колкото самия ресторант подсказваше, че заведението бе строено в края на четиридесетте или началото на петдесетте години. Нямаше портиер, само добре осветена асфалтирана площадка с очертани места за паркиране, една четвърт от които бяха заети от линкълни, кадилаци и буици, преобладаваха линкълните.