Кървава разходка [bg]

— Но е успяла да ги въвлече в театралната си дейност.

— Само единия от тях — оня, който рисуваше.

— Дерик — уточних аз. — Тя пишеше за това в „Интелиджънсър“. Все пак развалените юноши не правят неща, които мразят.

Уонда помълча малко.

— Да… Сигурно е изпитвал удоволствие от това. Но защо ми задавате всички тези въпроси за клана Криминс?

— Името на Дерик Криминс се появява във вестниците във връзка с убийствата. Коментира странностите на Пийк. Освен Хаас, той е единственият човек, който е позволил да цитират думите му, тъй че реших да го открия.

— Ако го намерите, не му предавайте поздрави от мен. Разбира се, не е пропуснал възможността да се надсмее на Пийк. Той и брат му изпитваха удоволствие да мъчат Пийк — друга черта от престъпните им наклонности.

— Как го измъчваха? — попитах аз.

— Какво бихте могли да очаквате от едни развалени момчета — блъскаха го, дърпаха го. Неведнъж съм ги виждала двамата и цяла банда други момчурляци на улицата, която минаваше край редакцията. Пийк също бе свикнал да виси там. Ровеше из кофите за смет, търсеше кутии от боя и бог знае какво още. Явно братчетата и тайфата им се отегчаваха и си търсеха някакво забавление. Те обикаляха около него, смееха се, удряха му леки шамари, пъхаха цигара в устата му, но не я палеха. Последния път на мен ми дойде до гуша, излязох на улицата, казах им няколко сладки приказки и те изчезнаха. Не че Пийк ми беше благодарен. Дори не ме погледна, само обърна гръб и си тръгна. Никога след това не си направих подобен труд.