Обречена на теб [bg]

„Ще ми се да беше тук…“ — гласеше съобщението ѝ.

На мен също. Броях с нетърпение часовете, които оставаха до качването ни на самолета за вкъщи. Съботата мина доста приятно — в мъгла от алкохол и музика, но неделята се оказа прекалено дълга.

Мануел подсвирна:

— Горещо!

Ухилих се, и аз си казах същото за снимката, която ми беше изпратила Ева.

— Не се ли тревожиш, че нещата ще се променят, след като кажеш заветното „да“? — попита и се отпусна назад, подпъхнал ръце под главата си. — Съпругите не изглеждат по този начин. И не изпращат такива селфита.

Отидох на главното меню и отново му показах телефона си.

Мануел ококори очи, когато видя сватбената снимка, която бях сложил за фон на телефона си.

— Не може да бъде. Кога?

— Преди месец.

Поклати глава.

— Не мога да го разбера. Нямам предвид теб и Ева, а брака. Как не излиза от мода това нещо?

— Щастието никога няма да излезе от мода.

— Нали уж разнообразието е солта на живота? — попита Мануел, изпаднал в някакво псевдофилософско настроение. — Част от удоволствието при чукането е да се опиташ да разбереш какво възбужда жената и да се изненадаш, когато ти покаже нещо ново. Сексът не се ли превръща в рутина, когато го правите непрекъснато? Пипни я тук, близни я там, поддържай ритъма, който ѝ харесва, за да я накараш да свърши… Изплакни и повтори отново.

— Ще разбереш, когато ти дойде времето.

Сви рамене.

— Искаш деца ли? Затова ли е цялата работа?

— На определен етап да. Но не скоро.