Обречена на теб [bg]

— Добре.

Поуспокоих се, щом разбрах, че Ева ще отседне в един от хотелите на „Крос индъстрис“. Притежавахме и две известни нощни заведения в района — едното в самата Ибиса, другото в Сан Антонио. И без да питам знаех, че Раул е посочил и двете на колегата си. Очаквах Кланси да използва тази информация. Беше умен човек и щеше да оцени подкрепата, осигурена от охраната и персонала ни.

— Както обсъдихме и по-рано — продължи Раул, — ще имаме собствен екип на летището, който ще следва госпожа Крос по време на целия уикенд. Инструктирали сме хората си да се облекат цивилно и да се слеят с околните, да окажат помощ на Кланси и да се намесят само ако стане абсолютно необходимо.

Кимнах. Кланси беше добър, но се налагаше да охранява едновременно и Моника, и Ева, освен това за тях Кари също бе част от семейството, така че бодигардът щеше да наблюдава и него. Трябваше да раздели вниманието си на три, като най-важна за него щеше да е Моника, тъй като бе съпруга на работодателя му. За мен обаче най-важна беше сигурността на Ева. Исках някой да я следи неотлъчно във всеки един момент, когато тя излезе от хотела.

Слава богу, че това събитие беше само веднъж в живота.

Раул се изправи.

— Ще се свържа с Кланси, за да обсъдим как точно ще се придвижите до летището.

— Благодаря ти, Раул.

Ангъс също стана.

— Отивам да оставя Лъки при сестра ти. Праща ми съобщения на всеки час, за да разбере дали съм тръгнал.

Усмихнах се. Айрланд се развълнува много, когато я попитах дали би гледала кучето вместо мен. Реших, че така Лъки ще се чувства по-добре, вместо да го оставим в кучешки хотел, а и ще отвлече вниманието на Айрланд от депресията на майка ми и развода.

Ангъс тръгна, но спря, преди да стигне до вратата.

— Забавлявай се, момко. Ще ти се отрази добре.

— Разбира се.

Излезе и ме остави да довърша работата си за седмицата.

Погледнах колко е часът и набрах номера на жена си.

— Здрасти, шампионе — каза Ева весело и бодро. — Май не можеш да спреш да мислиш за мен?

— Кажи ми, че ти си мислеше за мен.

— Винаги го правя.

Спомних си как изглеждаше миналата вечер, докато лежеше но корем на леглото, вирнала пети нагоре. Наблюдаваше ме как събирам багажа си, подпряла брадичка на ръцете си, и от време на време коментираше избора ми на дрехи. Забеляза, че не взех нито тъмносивите панталони, за които си бе фантазирала, нито черната фланела с остро деколте. Фактът, че съзнателно ги пропуснах, беше единственото, което я накара да се усмихне. Иначе беше мълчалива и потисната.

— Ще пътуваме заедно до летището — съобщих ѝ. — Сами.

— О! — възкликна Ева и изведнъж ме разбра. — Чудесно.

— Надявам се да е повече от чудесно.

— Аааа… — Сниши глас и в него се долови лека дрезгавост, което ми подсказа, че мисли за секс. — Да не си станал фетишист на тема транспортни средства?

Стана ми приятно и забавно, помогна ми да се отърва от стреса, който ми причиняваше мисълта за предстоящите дни. Ева беше съгласна да правим секс навсякъде и често ме прелъстяваше, докато пътуваме. Преди си бях наложил самоограничението да правя секс само в хотела, но тя бе променила целия ми стереотип. Подтикна ме да се любим в кола или в самолет, в дома ми и в офиса.