Обречена на теб [bg]

Поклатих глава. Сега Кари беше прекрасен — здрав и мускулест, олицетворение на идеалния мъж. Но когато се запознах с него, беше мършав и с празен поглед, винаги носеше качулка, дори в горещото лято на Сан Диего. Обличаше дрехи с дълги ръкави, за да прикрива белезите от разрезите, а качулката нахлупваше ниско над съвсем късо подстриганата си коса.

По време на сеансите за групова терапия винаги седеше извън кръга, до стената, опрял стола си само на задните му крака. Рядко коментираше нещо, а когато го правеше, използваше черен хумор, който граничеше със сарказъм. Изказванията на Кари разкриваха циничния му поглед към живота.

Веднъж се доближих до него, не можех повече да пренебрегвам дълбоката вътрешна болка, която излъчваше. „Не ми губи времето, като се правиш на любезна — каза ми с равен тон, в красивите му зелени очи нямаше никаква светлина. — Ако искаш да пояздиш онази ми работа, просто кажи. Никога не отказвам чукане.“

Знаех, че казва самата истина. Доктор Травис имаше множество объркани пациенти, повечето от които използваха секса или като средство за успокояване, или като начин да накажат самите себе си. Кари беше на разположение на всички и много от тях се възползваха от него.

„Не, благодаря — срязах го, отвратена от сексуалната му агресия. — Прекалено си кльощав за мен. По-добре изяж някой бургер, глупако.“

После съжалих, че го заговорих. Започна нахално да ме преследва и да подхвърля тъпи сексуални намеци, които ме отвращаваха. В началото се държах недружелюбно. След като това не помогна, реших да го убия с любезност. Най-накрая разбра, че нямам намерение да спя с него.

Междувременно започна да понапълнява. Остави косата си да порасне. Спря да бъде сексуална играчка за всеки, който го пожелае, и стана по-придирчив в избора си.

Забелязах, че е изключително красив, но не изпитвах физическо привличане към него. Прекалено много приличаше на мен и бях винаги нащрек край него.

— Първо станахме приятели — отговорих на Шона. — След това той се превърна в мой брат.

— Обожавам го — намеси се Мегуми и продължи да нанася слънцезащитен крем върху краката си. — Каза ми, че в момента нещата между него и Трей не вървят. Жалко. Двамата толкова си подхождат.

Кимнах и отново спрях поглед на най-добрия си приятел. Кари хвана една жена през кръста, вдигна я и я хвърли във вълните. Тя се изправи със смях, пръскаше вода наоколо, напълно запленена от него.

— Никак не е оригинално да кажа, че всичко ще се подреди, ако така им е било писано, но нищо друго не се сещам.

Все още не се бях обадила на Трей. Както и на майката на Гидиън — Елизабет. Трябваше да се свържа и с Айрланд. И с Крис. Тъй като сигурно щях да се чувствам изтощена от часовата разлика и изпития алкохол, си отбелязах наум да не забравя да проведа всички тези разговори, докато се възстановявам в мезонета. Трябваше да се обадя и на баща ми, тъй като бях отложила обичайния ни съботен разговор.

— Никак не ми се прибира вкъщи — каза Мегуми, протегна се и въздъхна, без да изпуска от ръка чашата си. — Тези два дни минаха толкова бързо. Не мога да повярвам, че си тръгваме само след няколко часа.