Обречена на теб [bg]

Стомахът ми се стягаше, мислите ми подскачаха във всички посоки. Да не би нещо да се бе случило с Гидиън? Или с баща ми? Сетих се, че съм оставила телефона си на масичката до питието, и мислено се наругах за това. Ако можех да изпратя съобщение на Гидиън, щях да имам усещането, че върша нещо полезно, а не откачам. Асансьорът спря още три пъти, преди кабината да се изпразни и ние да продължим към етажа си.

— Какво става? — попитах и се изправих лице в лице с мама и Кланси.

Моника свали черните си очила, но ръцете ѝ трепереха.

— Заражда се нов скандал — заяви. — Най-вече в интернет.

Което означаваше, че е извън всякакъв контрол. Или поне щеше да стане.

— Мамо, кажи ми какво става.

Пое си дълбоко въздух.

— Публикувани са някои снимки… — започна тя и погледна към Кланси за помощ.

— На какво?

Помислих си, че ще повърна. Може би някой бе успял да се добере до снимките, които Нейтън ми беше направил. Или кадри от секс записа с Брет?

— От тази сутрин в интернет се разпространяват снимки от прекарването на Гидиън Крос в Бразилия — отговори ми Кланси.

Говореше с равен, безизразен тон, но в позата му имаше нещо прекалено сковано. Проявата на такова напрежение бе необичайна за него.

Имах чувството, че някой ме е ударил с юмрук в стомаха. Не казах нищо повече. Нямаше смисъл да казвам каквото и да било, преди да видя снимките.

Влязохме направо в апартамента ни — просторно помещение с няколко спални и голям хол в центъра. Камериерките бяха отворили вратите към балкона, който заобикаляше апартамента отвсякъде, и тънките пердета се вееха на морския бриз, измъкнали се от връзките, които трябваше да ги придържат. Апартаментът ме очарова напълно още щом го видях за първи път, от него струяха топлината и колоритът на Испания.

Сега не забелязвах нищо край себе си.

Краката ми трепереха, докато отивах към дивана, едва изчаках Кланси да въведе паролата си в таблета и да ми го подаде. Майка ми седна до мен и мълчаливо ме подкрепяше.

Сведох поглед и си поех дълбоко въздух. Имах чувството, че някой е стиснал гръдния ми кош в менгеме. Онова, което видях, ме накара да обезумея… сякаш някой бе пропълзял в съзнанието ми и бе откраднал оттам един от образите, които си представях.

Вперих поглед в Гидиън — толкова тъмен и прекрасен, облечен изцяло в черно. Косата отчасти закриваше лицето му, но нямаше съмнение, че това е съпругът ми. Надявах се да не е така, опитвах се да открия нещо, което да покаже, че този мъж е измамник. Но познавах тялото на Гидиън не по-зле от своето собствено. Знаех как се движи. Как изглежда, когато се е отпуснал. Когато прелъстява.

Откъснах поглед от образа на любимия ми човек, застанал в центъра на неприличната сцена. Не издържах повече.