Пурпурно небе [bg]

— Напълно прав си. Изобщо не съм сигурен, че вярвам на всичко това. — Дариън дел Дариън остана загледан в Иън в продължение на цяла една минута и чак след това се извърна към Херолф. — Имам поръчка за теб и глутницата ти — каза той. — Претърсете планините. Намерете слугата вестри и го върнете тук жив, стига това да е възможно.

Вълкът изръмжа и припна към вратата, а ноктите му барабаняха по каменната настилка с тънички гласчета, които бавно се стопиха в далечината.

След това Дариън дел Дариън се извърна към Бранден дел Бранден, за да му се поклони вдървено и много официално.

— Благодаря ти за вярната служба при Вечния Наследник, както и при Небесния Род. Благодаря ти от името на самия Вечен Наследник. Сега вече можеш да се чувстваш освободен от тази служба. Сигурен съм, че ти се иска час по-скоро да докладваш на Негово Топлейшество какво си видял и чул тук.

Бранден дел Бранден кимна.

— Може и да сте абсолютно прав — каза той, изпъна гръб, а след това се поклони на свой ред с толкова претруфен жест на ръката, че може и да имаше някакво значение, или просто означаваше, че Бранден дел Бранден е надут пуяк, който обича да ръкомаха. — Ще потегля на сутринта, стига това да ви е угодно, но ако кажете, съм готов да замина още сега, стига да прецените, че Негово Топлейшество е нетърпелив да изслуша доклада ми.

Дори Иън разбра, че казаното означава: „Ще ви отърва от себе си или утре, или веднага, вие решавате“.

Това, което Дариън дел Дариън вероятно искаше да направи, бе да убие и Бранден дел Бранден, и Иън, и Хоузи, при това бързо, без много шум, но…

— Но котката вече избяга от торбата — намеси се Иън.

— А?

— Типичен израз от моята страна — няма смисъл да се заключва оборът, след като конят вече е бил откраднат.

— Аха. — Устните на Бранден дел Бранден трепнаха едва доловимо в ъглите. — Което ще рече: „Не опушвайте месото, след като вече е позеленяло по краищата“. — Той кимна.

— И така, какъв е съветът ти, Бранден дел Бранден? — В гласа на пазителя на ключовете нямаше и следа от притеснение; въпросът му можеше да означава любопитство за преценката на Бранден дел Бранден дали Чедата ще свършат задачата, за която са изпратени.

— Според мен, най-доброто е да се изпратят войници от Светилището, които да открият Скрития Проход. След като вече се знае, че се намира тук… — Той сви рамене. — Ако искаш, можеш да заключиш тук Орфиндел и да го оставиш под стража, за да започне да опитва да го намери, така поне ще разберем дали е загубил завинаги дарбата си да се измъква от каменните стени на Градищата, но — той поклати глава, — аз лично не бих посъветвал никого да се опитва. Не познавам човек, който да е извлякъл полза от затварянето на Орфиндел, а това е било опитвано неведнъж и не два пъти през миналите вековете.