Кръвен обет [bg]

— Има нещо, за което бих искал да те попитам — каза Сабон с известно колебание.

— За какво става въпрос?

Другият отвърна бавно, подбиращ думите си:

— Таниел и Влора трябваше да сключат брак. Ти умишлено ли ги беше събрал?

— Какво искаш да кажеш? — попита Тамас, макар отлично да разбираше казаното от приятеля си.

— Питам дали си ги събрал, за да бъдат децата им барутни магове?

Фелдмаршалът не отговори веднага. Неговото насърчение определено не беше изцяло безкористно.

— Тази мисъл ми е минавала през ума.

— Дори кралските кабалисти не са прибягвали към подобно чифтосване — каза Сабон. Разочарованието му беше видно.

— Нима? Защо мислиш, че кралят предоставя на всеки от магьосниците си собствен харем? От добра воля? Нищо подобно, Сабон. Те умишлено създават Привилегировани, макар това да е известно на малцина. Само Привилегированият Закари имаше над хиляда деца.

— И колко от тези хиляда деца са се оказали Привилегировани?

— Едно — рече Тамас. — Един от младите кабалисти. Разбира се, той не подозираше кой е баща му.

Сабон го погледна ужасено.

— А какво се случва с останалите деца?

— Трудови лагери, сиропиталища, планинската стража — сви рамене Тамас. — Някои биват убити като малки. Кралската кабала никога не е била приятно място. И аз не бих допуснал с барутните магове да се случи нещо подобно. Но наистина очаквах, че децата на Влора и Таниел ще бъдат Отличници. Според проучванията ми способността на барутните магове се предава по наследство далеч по-често от способностите на Привилегирован.

— От колко време проучваш това? — попита Сабон.

— Започнах още преди с теб да се срещнем.

Другият го погледна мрачно.

— Ерика беше барутен маг.

Тамас потисна ожесточението, понечило да изникне върху лицето му. Все пак Сабон с право предполагаше това.

— Дори не си го помисляй — рече Тамас. Думите му изхвърчаха под формата на гневно изръмжаване, въпреки усилията му. — Аз обичах съпругата си. Бих дал всичко, ако можех да си я върна. — Той се задави за момент. — Таниел не беше експеримент.

Сабон кимна, очевидно удовлетворен от този отговор.

— Надявах се, че с оглед на случилото се неотдавна ти ще ме отзовеш от школата — рече той след кратко мълчание.

Тамас поклати глава:

— Съжалявам, но ти си нужен там, да обучаваш новите барутни магове. Аз и сам мога да се грижа за себе си.

Ясно се чу как Сабон скърца със зъби.

— Някой ден твърдоглавието ще ти изяде главата. Следващия път те ще изпратят неколцина пазители.

— Не е изключено, но няма да е точно сега. Възнамерявам да поспя. Преди да поемеш обратно, предай на хората, че искам главата и ръцете на шпионина да бъдат изпратени в Кез заедно с вдовицата му. Нека Ипил да знае, че шпионите му ще пристигат във все по-малки кутии, освен ако не ги отзове сам.