Кръвен обет [bg]

Чевръстия го изгледа смаяно. А Тамас се усмихна сухо.

— Е, може и да изпитвам известно ожесточение към Привилегированите. Във всеки случай зная как да се оправям с тях.

Чевръстия напусна стаята. Останал сам, Тамас започна да се ослушва за писъци. Такива не последваха. Където и да бяха отведени пленниците, стаята бе изолирана добре.

Скоро Сабон се върна.

— Чевръстия имаше нездрав вид — каза той.

— Заръчах му да отреже китките на Привилегирования, ако се наложи.

— Това е опасен прецедент. Така ли ще се отнасяме с Привилегированите, които не принадлежат към кабала?

— Бога ми, не — отвърна Тамас. — Но този негодник е кезиански шпионин. А в случая нямаме време.

Не след дълго Чевръстия се появи отново. Лицето му бе бледо, а ръцете му леко трепереха.

— Той съобщи три имена.

— Сред тях има ли хора от съвета? — с известно вълнение попита Тамас.

— Не. Той твърди, че не е влизал в контакт с висшестоящи; занимавал се е единствено с кодирани съобщения и посредници. Но ни каза, че съпругата му също е замесена. — Чевръстия замълча. — Ако притиснете някого прекалено силно, фелдмаршале, той е готов да обвини собствената си майка. Има си причина да ограничаваме мъченията. Те са готови да кажат всичко, за да спрат болката.

— Всичко е в мисълта — каза Тамас. — Предполагам, че не ви се е наложило да режете?

— Не…

— Разпитайте съпругата. Когато приключите, предайте ги на войниците ми, те ще се погрижат за екзекуцията. Имат ли деца?

— Една дъщеря — рече шпионинът. — В момента тя е в девическо училище в Нови.

— Неутрална територия — рече Тамас. — Били са подготвени. Изпратете писмо до директорката: нека да я задържат за неограничено време.

Чевръстия кимна неспокойно.

— Какво друго знаем за тези шпиони? — продължи фелдмаршалът. — Имаме ли някаква представа за бройката им?

Чевръстия раздразнено захапа лулата си.

— Отговорът няма да ви хареса.

— Не искам да ми харесва, а да зная.

— Стотици. Само от първите няколко случая ние се сдобихме с десетки имена — и то сериозни имена. Много са потвърдените шпиони, още стотици са под въпрос. Видно е, че кезианците са се подготвяли с десетилетия.

Тамас затвори очи. Не на подобен отговор се бе надявал той. Това означаваше, че щеше да има шпиони в армията му, в града и в провинцията, във всяка адопещенска постройка. Дори един от съзаклятниците му вече го беше предал. Колцина още щяха да му изменят?

— Отлична работа — тихо каза той. Шпионинът изчака още миг, преди да се оттегли, вперил поглед в Тамас. — Ще трябва да удвоя парите, които плащам на Бръснарите — обърна се фелдмаршалът към Сабон. — Срещу подобно заплащане те ще увеличат усилията си.

— Рисковано е да разчиташ прекалено много на тях.

— Това е риск, който ще трябва да поема. Тези шпиони могат да разрушат всичко, което постигнахме с толкова усилия. Ще удвоим патрулите и ще дадем повече власт на полицейските служители. Може да ни се наложи да забавим някои от подготвяните реформи.