Кръвен обет [bg]

Двамата мълчаха. Бо остана загледан в звездите, а Таниел продължи да работи над скицата си. Скоро край тях се разнесоха първите викове на разбуждащите се птици.

— Станал си много добър — рече Привилегированият. — Рисунката много прилича на него.

— Радвам се да чуя това. Беше ми трудно да си спомня лицето му. — Таниел прибра въглена в кесийка и затвори скицника.

— Тамас е много дързък, за да изпраща теб да ме убиеш — рече Бо. Гласът му бе спокоен, тих. Не една жена бе извличала удоволствие да го слуша до себе си. — Не ме разбирай погрешно — продължи той. — Радвам се, че го е сторил. Някой друг щеше да дръпне спусъка. Но ти пак можеше да избереш по-добър момент.

— Ти ме очакваше — каза Таниел. Той откри, че не е изненадан. Бо имаше навика да знае много неща, дори и неща, които не би трябвало да знае.

Младият капитан духна върху ръцете си, за да ги сгрее.

— Очаквах някой барутен маг — уточни Бо. — А най-напред очаквах Жулин да изникне. За нея се бях подготвил.

Той посочи по протежение на пътеката, към манастира и надолу.

— През последните две седмици обгръщах целия път със защитни заклинания. Откакто онзи инспектор дойде да ми предаде, че тя ще се опита да призове Крезимир. — Борбадор отново повдигна ръка към яката на палтото си.

— Тя?

— Предейската кучка Жулин.

— Предеи — повтори Таниел. — Привилегированата, която преследвах в Адопещ, също се представи така.

Бо мъчително си пое дъх.

— Две ли са? В ямите да се продънят!

— Какви са тези предеи? — каза барутният маг.

— Не знаеш ли?

— Щях ли да питам, ако знаех?

Борбадор се навъси.

— Покрай кралската кабала човек научава много неща. Неща, които само учените си спомнят. Тайни на повече от хилядолетие… Ти каза, че Тамас е избил всички придворни магьосници, нали?

— Точно така.

Бо се загледа към чезнещите звезди.

— В такъв случай никой няма да се опита да ме накаже. — Той си пое дъх. — Крезимир не е пристигнал сам.

Таниел го изгледа скептично.

— От малък не съм посещавал проповеди. Само простолюдието се вслушва в подобни глупости.

— Простолюдните не са толкова глупави, за колкото ги смяташ — отвърна Бо. — Всяко суеверие се основава на някакъв факт.

— И ти вярваш в това суеверие? — продължи Таниел, поглеждайки го косо.

Привилегированият си пое дъх.

— Има разлика между вярването в нещо, което никога не си виждал или изживявал, и потвърдилото се знание.

— Искаш да кажеш, че си срещал Крезимир?

— Не, не съм срещал… — Борбадор въздъхна. — Просто мълчи и слушай. В кралската кабала ти показват неща, които са дело на поколения магьосници.