Червения вълк [bg]

А сега и Томас изневерява.

Точно в този миг навярно е в леглото на онази София Гренборг, може би й го вкарва ей в тази секунда, а може и да се лижат един друг, или пък лежат плувнали в обща пот.

Взира се в жълтите петна, забива пети в пода, в шлайфания неотдавна лично от нея под, минат с три слоя лак. Скръства ръце пред гърди и си налага да диша дълбоко. Апартаментът й откликва с нежно внимание.

Доколко е готова на жертва, за да запази този живот?

Има избор. Всичко се свежда до вземане на решение.

Мисълта за това й позволява да отпусне рамене и внезапно дишането става по-леко. Отива при компютъра и влиза в интернет. Въвежда София Гренборг в търсачката и получава цял куп резултати.

Жената с Томас пред универсалния магазин е над трийсетте или мъничко по-млада.

Аника стеснява кръга на търсене.

Като представител на Федерацията в смесена работна група по проект, свързан с личната безопасност на политиците, няма как да е под двайсет и пет.

Отстранява родените след осемдесета година.

Пак остават цял куп.

Излиза от страницата и влиза в уебсайта на службата й. Започва да търси сред служителите. Въвежда името. Гадното и долно, курвенски претенциозно име.

Връща се в предишния сайт и започва да търси.

София Гренборг. Точно тя е. Двайсет и девет годишна. Живее в Горен Йостермалм, родена в Енгелбрект. О, колко ужасно, колко страхотно изискано.

Разпечатва страницата през факса и излиза от мрежата. Набира номера на дежурния в Националната полиция, за да поиска копие от паспорта на лице с идентификационния номер на София Гренборг.

— Десет минути — оповестява уморено полицаят.

Без никакъв шум проверява дали децата спят, а после се измъква в стокхолмската нощ.

Започнало е да вали. Бели снежинки изникват от нищото върху фона на мръсното сиво небе и кацат върху лицето й, когато поглежда нагоре. Всички звуци са спаднали с половин октава, дразнят тъпанчетата на ушите със съмнения и измама.

Бърза през снега, оставяйки влажни следи по паважа подире си.

Входът на Главното полицейско управление в Стокхолм е откъм Бергсгатан, на около двеста метра от собствения й дом. Застава пред огромните електрифицирани двери, обажда се по интеркома за посетители и я пускат в продълговата клетка пред същинските врати.

Копието го няма още, така че й предлагат да поседне за няколко минути.

Заема един от подредените покрай стената столове, преглъща и решава да не се чувства така гадно.

Всички паспортни снимки в Швеция са все още обществено достъпни и могат да бъдат поискани по всяко време. Чуват се отделни гласове в подкрепа на идеи за въвеждане на ограничения, но до момента не е предприето нищо конкретно.

Не ми искат никакви обяснения, няма за какво да се оправдавам, повтаря си тя.