Червения вълк [bg]

Внезапно усеща, че ще повърне. Стрелва се в тоалетната зад кухненското помещение и стомахът й се обръща наопаки, полусмляната храна от денонощния дере гърлото, от което сълзите й се удвояват.

Сетне остава в тоалетната, а вонята кара мозъкът й да се бунтува.

Отвъд слънцето вечна любов, запяват ангелите с пълен глас.

— Млък! — крясва тя и хлопва със сила тоалетната дъска.

Влиза гневна в кухнята, измъква продуктите за вечеря, изгаря ръката си, когато добавя ориза, порязва се, докато реже лука и пилето, цяла трепери при отварянето на консервите с водни кестени, кокосово мляко и царевица.

Дали не се е припознала? Не е невъзможно. Томас прилича на мнозина други шведи — висок и рус, широкоплещест, с наченки на коремче, а беше и тъмно, разстоянието — голямо. Може мъжът с русокосата жена на онова място въобще да не е бил той.

Улавя се за печката, затваря очи и прави четири дълбоки вдишвания.

Може да не е бил той. Сигурно се е припознала.

Изправя се и отпуска рамене, отваря очи и чува входната врата да се отваря.

— Тате!

Радостните възгласи на децата и крепки прегръдки, дълбокият му глас, изпълнен със смесица от щастие и предпазлива сдържаност. Приковава поглед към отдушника и се пита дали ще проличи, дали нещо в израза на лицето му не ще й даде отговор.

— Здрасти — казва той зад гърба й, целува я по темето. — Как се чувстваш? По-добре?

Тя вдишва и издишва, преди да се обърне и го погледне.

Видът му е обичайният. Съвсем същият, какъвто е винаги. Тъмносиво сако, тъмносини джинси, светлосива риза, блещукаща копринена вратовръзка. Очите са същите, малко уморени и малко обезсърчени, косата е гъста, стърчи като четка над буйните вежди.

Усеща, че е спряла да диша, и поема въздух жадно и дълбоко.

— А — отвръща тя, — малко по-добре сякаш.

— Утре на работа ли си?

Обръща му гръб, за да разбърка пилето, колебае се.

— Не — казва най-накрая, — едва ставам от легло.

— Дано не ни лепнеш на всички тоя зимен бацил с повръщане — отбелязва Томас и сяда край кухненската маса.

Няма начин да е той. Сигурно е бил някой друг.

— Как беше на работа днес? — обажда се тя, докато поставя тигана върху скъпата дизайнерска подставка.

Томас въздъхва и разгръща пред себе си сутрешния вестник така, че тя не може да види очите му.

— Трудно се работи с тоя Крамне от правосъдието. Кило приказки — нула работа. Момичето от Федерацията на областните управи и аз вършим всичко, а той обира лаврите.

Аника застива, все още с дръжката на тигана в ръка, вторачена в дебело заглавие пред себе си, нещо във връзка с изтичането на информация относно предложение в областта на културата, което се очаква идната седмица.