Не заспивай [bg]

37.

След като заключи вратата с резето, Гърни отиде в спалнята да види Мадлин.

За негова изненада завивките бяха хвърлени настрани, а леглото — празно.

Първата му реакция бе да погледне към балкона, но вратата очевидно беше заключена. На стъклото се беше събрал фин слой сняг.

— Мади.

Погледна от двете страни на леглото, после, разтревожен вече, излезе в дневната и почна да търси навсякъде.

Китарата, която свиреше на таблета, изведнъж се смени с драматични испански ритми.

Гърни погледна в банята, въпреки че бе почти сигурен, че няма да я намери там.

Тя обаче беше там — застанала в един тъмен ъгъл встрани от полезрението му, когато бе проверил първия път. Стоеше увита с бяло одеяло, с разрошена коса и отново втренчена във ваната.

Бавно поклати глава:

— Не разбирам.

Той се приближи до ваната и надникна вътре.

— Какво не разбираш?

— Как може да е станало.

— Може би обяснението е по-просто, отколкото си мислиш — предположи той.

Разтълкува обърканото ѝ изражение за добър знак, че е готова да приеме разумно обяснение, и почна да разправя надълго и нашироко как понякога човешкият ум „вижда“ неща, които всъщност ги няма.

Тя не проявяваше голям интерес, но той продължи:

— Двама очевидци на едно и също събитие често дават противоречиви свидетелства. И двамата са абсолютно сигурни, че са видели това, което твърдят. Проблемът е, че това „виждане“ е настъпило главно в мозъка им, а не във външния свят.

— Тялото на Колин беше във ваната.

— Мади, всичко, което „виждаме“, е комбинация от нови данни, постъпващи от очите, и стара информация, запаметена в мозъка. Също както става в интернет, когато напишеш първите няколко букви на някоя дума и тя изскача от паметта. Но когато сме под стрес и мозъкът ни се опитва да работи по-бързо, той понякога си прави грешно заключение. Създава грешен образ. Ние сме сигурни, че сме видели нещото. Но то реално не е там. Готови сме да се закълнем, че го е имало, но то съществува само в мозъка ни.

Тя бавно заоглежда стените на банята.

— Искаш да кажеш, че имам халюцинации?

— Искам да кажа, че си настроена да „виждаш“ повече неща, отколкото очите ни реално виждат. И понякога фабриката за образи на мозъка избързва пред оптичните данни и превръща въжето на пода в гърмяща змия.

Тя се уви плътно с одеялото.

— Това, което видях, не беше въже. Как е възможно тялото на Колин… да дойде от езерото Грейсън… в тази вана?

— Мади, хайде да се облечеш, а?

— Тогава така и не намериха тялото. Казах ли ти?

— Да. Каза ми.

— Не намериха тялото му — бавно повтори тя, сякаш този смущаващ факт можеше да обясни случилото се току-що.