Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не заспивай [bg]
Не заспивай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не заспивай [bg]

Электронная книга - «Не заспивай [bg]». Краткое содержание книги:

Убийство чрез кошмар. Нима е възможно?Четирима мъже се самоубиват в различни краища на страната. На пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Освен че са се оплаквали от един и същи повтарящ се кошмар, в които има кинжал с инкрустирана в дръжката вълча глава. По-късно всеки от тях си прерязва вените именно с такъв кинжал. Медиите раздухват как преди самоубийството си всеки от мъртвите е ходил на хипнотичен сеанс при един и същи специалист — скромния хипнотизатор Ричард Хамънд.Публично обвиненият в четири убийства, извършени чрез кошмар, доктор Хамънд живее в отдалечена планинска хижа близо до уединения пансион „Вълчето езеро“, които е известен с редица нещастни случаи, настъпили при странни обстоятелства.Дейвид Гърни е силно привлечен към мистериозния случай, макар да не го признава пред съпругата си. За негова изненада тя не само няма нищо против намесата му, но дори настоява да се присъедини към него заради сенките в собственото си минало… Сенки, които са готови да погълнат и двама им.Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции в Манхатън, преди да хване перото. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, кьдето живее и до днес със съпругата си.След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намислѝ си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“ и „Питър Пан трябва да умре“.Написването на дългоочаквания роман „Не заспивай“ отнема повече време, но за сметка на това всички фенове на Вердън ще бъдат доволни да се впуснат в най-заплетеното и смразяващо кръвта приключение на гениалния детектив Дейв Гърни.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 145
Перейти на страницу:

Пак потегли. Небето напред беше с цвета на тъмна синина; в светлината от фаровете прехвърчаха снежинки.

На средата на спускането към езерото по криволичещия път фаровете за момент осветиха група Дебели борове и той видя нещо да се движи. Гърни спря рязко и превключи дългите светлини, но точно в този момент животното, каквото и да беше то, се скри навътре в гората. Той смъкна прозореца няколко сантиметра и се ослуша. Тишината обаче беше дълбока и несмутима. Той продължи.

Докато стигне до мястото си за паркиране под навеса, Вълчето езеро и околните хълмове бяха погълнати от неестествен мрак и снегът заваля силно.

Според големия часовник във фоайето беше едва 16.30. Гърни погледна в Големия салон за Мадлин, после бързо се качи.

В апартамента дневната бе осветена единствено от газената лампа, поставена до дивана. Първата му мисъл беше, че пак има проблеми с тока, но в този момент Мадлин му извика:

— Не запалвай лампите.

Намери я в спалната ниша, застинала върху двойното легло, със затворени очи и кръстосани в поза лотос крака. Таблетът ѝ бе поставен на страничната облегалка на креслото до портрета на Хардинг с подслушвателното устройство и свиреше класическо парче на китара.

Тя вдигна три пръста — вероятно за да покаже колко още минути ѝ остава да се занимава с йогийските си упражнения, преди да му обърне внимание. Гърни седна в едно кресло между леглото и тоалетното шкафче и зачака. Най-сетне тя отвори очи.

— Можем ли да приказваме тук? — попита. Гласът ѝ най-после звучеше спокойно.

— Да, тук в нишата и докато свири музиката. — Гърни се вгледа изпитателно в лицето ѝ. — Изглеждаш… спокойна.

— Чувствам се спокойна.

— Защо газената лампа?

— Меката светлина успокоява.

— Как мина срещата с Хамънд?

— Много добре.

Той я погледна изпитателно:

— Тоест?

— Добър е.

— В какво?

— В успокояването на тревожността.

— Как го прави?

— Трудно е да го обясня.

— Звучиш, сякаш си на валиум.

Тя сви рамене.

— Нали не си пила валиум?

— Разбира се, че не.

— Е, за какво приказвахте?

— За лудостта около Колин Бантри.

Гърни я погледна приканващо:

— И?

— За лудостта да се обвинявам за онова, което той направи.

Настъпи неловко мълчание. Мадлин гледаше втренчено лампата.

— Какво си мислиш? — попита той.

— Мисля, че Ричард е невинен. Трябва да му помогнеш.

— Какво ще стане с екскурзията до Вермонт?

— Обадих се по-рано следобеда и отмених резервацията.

— Сериозно?

— Не се прави на възмутен. Ти така или иначе не искаше да ходим. — Мадлин бавно изпъна крака и стана от леглото. — Отивам да се изкъпя. После сме на вечеря при Джейн и Ричард.

Това бе последното, което му се правеше в момента.

— Ти, ако искаш, дремни, докато се къпя.

— Пак ли ще се къпеш?

— Действа отпускащо. Трябва да пробваш.

Мадлин взе четката и пастата за зъби от сака си, отиде в дневната, взе другата газена лампа от страничната маса и влезе в банята. След малко Гърни чу шуртенето на водата във ваната.

Той си пое дълбоко въздух и се опита да разтрие врата и раменете си, за да облекчи мускулите. Запита се откъде идва това напрежение. Първото възможно обяснение, за което се сети, не му хареса — че ревнува от друг мъж, помагащ на Мадлин по начин, по който той самият не можеше.

По едно време водата спря. След минута-две Мадлин дойде в нишата. На меката светлина от лампата на тоалетното шкафче, без да бърза, съблече пижамата си и я остави на леглото.

Както винаги, тялото ѝ оказа моментален ефект върху него.

Мадлин усети промяната в естеството на вниманието му.

Обърна се към тоалетното шкафче, отвори едно чекмедже и извади сутиен и бикини, които бе прехвърлила там от сака си. Остави ги на една табуретка до леглото. Отвори друго чекмедже и извади пуловер и дънки. Тях също остави на табуретката, като в същото време небрежно се приближи до него.

Той протегна ръка и докосна с пръсти гладката извивка на ханша ѝ.

Мадлин го погледна с предизвикателни, неустоими очи.

Никой не продума. Тя премести пижамата от леглото, дръпна завивките и се изтегна на чаршафа. Остана така, докато той се събличаше.

Любиха се страстно, като за кратко се изолираха в отделен свят, където нищо друго нямаше значение освен онова, което правеха в момента.

Когато той се отпусна замаян до нея, тя се наведе и още веднъж го целуна по устата. После стана и излезе от спалнята. След няколко секунди той чу затварянето на вратата на банята.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)