Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Не заспивай [bg]
Не заспивай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не заспивай [bg]

Электронная книга - «Не заспивай [bg]». Краткое содержание книги:

Убийство чрез кошмар. Нима е възможно?Четирима мъже се самоубиват в различни краища на страната. На пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Освен че са се оплаквали от един и същи повтарящ се кошмар, в които има кинжал с инкрустирана в дръжката вълча глава. По-късно всеки от тях си прерязва вените именно с такъв кинжал. Медиите раздухват как преди самоубийството си всеки от мъртвите е ходил на хипнотичен сеанс при един и същи специалист — скромния хипнотизатор Ричард Хамънд.Публично обвиненият в четири убийства, извършени чрез кошмар, доктор Хамънд живее в отдалечена планинска хижа близо до уединения пансион „Вълчето езеро“, които е известен с редица нещастни случаи, настъпили при странни обстоятелства.Дейвид Гърни е силно привлечен към мистериозния случай, макар да не го признава пред съпругата си. За негова изненада тя не само няма нищо против намесата му, но дори настоява да се присъедини към него заради сенките в собственото си минало… Сенки, които са готови да погълнат и двама им.Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции в Манхатън, преди да хване перото. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, кьдето живее и до днес със съпругата си.След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намислѝ си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“ и „Питър Пан трябва да умре“.Написването на дългоочаквания роман „Не заспивай“ отнема повече време, но за сметка на това всички фенове на Вердън ще бъдат доволни да се впуснат в най-заплетеното и смразяващо кръвта приключение на гениалния детектив Дейв Гърни.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 145
Перейти на страницу:

Изчака, като затаи дъх. Намираше се в същата позиция както в нощта, когато бе спрял токът и когато лицето на Барлоу Тар толкова го стресна.

Стисна силно дръжката, изчака секунда и рязко дръпна вратата.

Самото присъствие на Барлоу Тар за втори път в коридора не го изненада толкова много. Нещо във втренчения поглед на мъжа обаче го смрази.

— Какво искаш?

— Пазете се — дрезгаво прошепна Тар.

— Постоянно ме предупреждаваш да се пазя, но не разбирам каква е опасността. Би ли ми казал?

— Пазете се от ястреба, който е кръвожаден като вълк. Пазете се от злото, което витае тук и ги уби всичките.

— Злото ли уби Итън Гол?

— Да, а вълците го изядоха, както неговия старец преди това.

— Как умря Итън?

— Ястребът знае. Под слънцето, под луната…

— Достатъчно! Стига с тези глупости! — прогърмя гневен глас от тъмния край на коридора.

Тар извърна рязко глава, сякаш му удариха плесница и се отдръпна от вратата на апартамента. Огледа се като уплашено животно и хукна към главното стълбище.

Източникът на заповедта излезе на светло. Норис Ландън се приближи с бързи крачки, като гледаше гневно в посоката, накъдето се оттегли Тар. Спря пред вратата и се обърна към Гърни:

— Добре ли сте?

— Да, благодаря.

— Проклетият глупак няма работа в хотела. Може би глупаво постъпих, като го изгоних така. Бог знае на какво е способен, особено с тази наближаваща буря.

— Бурите ли го възбуждат?

— О, да. Добре познато явление в психиатричните клиники. Има доказан резонанс между първичната природа и небалансирания ум. Свързано е с разрушение, предполагам. Гръм и ужас. Емоционални крайности. Но не бръщолевенето му в коридора беше това, което ме накара да тръгна към стаята ви. Стори ми се, че чух писък.

— Жена ми малко се уплаши. Сега е добре.

Ландън се поколеба, забеляза пистолета, който Гърни държеше полускрит до крака си.

— Виждам, че сте въоръжен.

— Да.

— Това да не би да е реакция към… това, което уплаши жена ви?

— Предпазна мярка. Стар професионален рефлекс.

— Аха. И жена ви? Добре е, нали?

— Да, добре е.

— Ясно. Може въпросът да ви прозвучи налудничаво, но…

— Но какво?

— Питах се… жена ви случайно да не би… да видя нещо?

— Какво имате предвид?

— Дали не видя нещо… което може да не е реално?

— Какво ви кара да мислите така?

Ландън се замисли за миг, сякаш търсеше правилните думи.

— Имението има… странна история… с което може да наречете „нелицеприятни проявления“.

— Проявления?

— Видения. Призрачни появи. Халюцинации. Звучи безумно, признавам, но съм чувал, че потърпевшите от тези… инциденти… са били разумни хора, не от онези, които обикновено говорят за този тип неща.

— Кога са станали тези инциденти?

— При различни обстоятелства през годините.

— Всички тези хора все едни и същи неща ли са виждали?

— Не. Доколкото съм чул, всеки…

— „Чул“? — прекъсна го Гърни. — От кого?

— От Итън. Не беше нещо, което искаше да се разчува. Както той ми разказа, на всяка жена — защото, между другото, се случвало само с жени — на всяка жена ѝ се привиждал близък човек, който е починал. Или, за да бъда по-точен, близък човек, който се е удавил.

Гърни се постара да не показва друга реакция освен обичайното любопитство.

— Тези видения тук ли са се появявали, в хотела?

— Е, казах хотела, но също и в околността. Веднъж една жена видяла лице под водата в езерото. Друга твърдяла, че видяла покойния си брат под леда близо до едно от бунгалата. Най-лошият инцидент се случил с една възрастна дама, която получила тежка нервна криза, след като видяла първия си съпруг — загинал по време на плаване с яхта преди трийсет години — докато се къпела под душа. Според Итън не могла да се възстанови.

— Вода.

— А?

— Всички случаи са свързани с вода. Хора, които са се удавили. Удавници, които се „връщат“ при обстоятелства, пак свързани с вода.

Ландън кимна замислено:

— Така е. Винаги има вода. — Замълча за момент. — Е, извинявайте, че ви загубих времето с тези истории за призраци. Сигурен съм, че има някакво логично обяснение. Когато чух писъците, си спомних за тях. Реших да проверя какво става.

— Благодаря за загрижеността. Но се питам нещо. Защо сте още тук?

Ландън го погледна неразбиращо.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)