Не заспивай [bg]
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“
- ISBN: 978-619-151-349-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не заспивай [bg]». Краткое содержание книги:
Изчака, като затаи дъх. Намираше се в същата позиция както в нощта, когато бе спрял токът и когато лицето на Барлоу Тар толкова го стресна.
Стисна силно дръжката, изчака секунда и рязко дръпна вратата.
Самото присъствие на Барлоу Тар за втори път в коридора не го изненада толкова много. Нещо във втренчения поглед на мъжа обаче го смрази.
— Какво искаш?
— Пазете се — дрезгаво прошепна Тар.
— Постоянно ме предупреждаваш да се пазя, но не разбирам каква е опасността. Би ли ми казал?
— Пазете се от ястреба, който е кръвожаден като вълк. Пазете се от злото, което витае тук и ги уби всичките.
— Злото ли уби Итън Гол?
— Да, а вълците го изядоха, както неговия старец преди това.
— Как умря Итън?
— Ястребът знае. Под слънцето, под луната…
— Достатъчно! Стига с тези глупости! — прогърмя гневен глас от тъмния край на коридора.
Тар извърна рязко глава, сякаш му удариха плесница и се отдръпна от вратата на апартамента. Огледа се като уплашено животно и хукна към главното стълбище.
Източникът на заповедта излезе на светло. Норис Ландън се приближи с бързи крачки, като гледаше гневно в посоката, накъдето се оттегли Тар. Спря пред вратата и се обърна към Гърни:
— Добре ли сте?
— Да, благодаря.
— Проклетият глупак няма работа в хотела. Може би глупаво постъпих, като го изгоних така. Бог знае на какво е способен, особено с тази наближаваща буря.
— Бурите ли го възбуждат?
— О, да. Добре познато явление в психиатричните клиники. Има доказан резонанс между първичната природа и небалансирания ум. Свързано е с разрушение, предполагам. Гръм и ужас. Емоционални крайности. Но не бръщолевенето му в коридора беше това, което ме накара да тръгна към стаята ви. Стори ми се, че чух писък.
— Жена ми малко се уплаши. Сега е добре.
Ландън се поколеба, забеляза пистолета, който Гърни държеше полускрит до крака си.
— Виждам, че сте въоръжен.
— Да.
— Това да не би да е реакция към… това, което уплаши жена ви?
— Предпазна мярка. Стар професионален рефлекс.
— Аха. И жена ви? Добре е, нали?
— Да, добре е.
— Ясно. Може въпросът да ви прозвучи налудничаво, но…
— Но какво?
— Питах се… жена ви случайно да не би… да видя нещо?
— Какво имате предвид?
— Дали не видя нещо… което може да не е реално?
— Какво ви кара да мислите така?
Ландън се замисли за миг, сякаш търсеше правилните думи.
— Имението има… странна история… с което може да наречете „нелицеприятни проявления“.
— Проявления?
— Видения. Призрачни появи. Халюцинации. Звучи безумно, признавам, но съм чувал, че потърпевшите от тези… инциденти… са били разумни хора, не от онези, които обикновено говорят за този тип неща.
— Кога са станали тези инциденти?
— При различни обстоятелства през годините.
— Всички тези хора все едни и същи неща ли са виждали?
— Не. Доколкото съм чул, всеки…
— „Чул“? — прекъсна го Гърни. — От кого?
— От Итън. Не беше нещо, което искаше да се разчува. Както той ми разказа, на всяка жена — защото, между другото, се случвало само с жени — на всяка жена ѝ се привиждал близък човек, който е починал. Или, за да бъда по-точен, близък човек, който се е удавил.
Гърни се постара да не показва друга реакция освен обичайното любопитство.
— Тези видения тук ли са се появявали, в хотела?
— Е, казах хотела, но също и в околността. Веднъж една жена видяла лице под водата в езерото. Друга твърдяла, че видяла покойния си брат под леда близо до едно от бунгалата. Най-лошият инцидент се случил с една възрастна дама, която получила тежка нервна криза, след като видяла първия си съпруг — загинал по време на плаване с яхта преди трийсет години — докато се къпела под душа. Според Итън не могла да се възстанови.
— Вода.
— А?
— Всички случаи са свързани с вода. Хора, които са се удавили. Удавници, които се „връщат“ при обстоятелства, пак свързани с вода.
Ландън кимна замислено:
— Така е. Винаги има вода. — Замълча за момент. — Е, извинявайте, че ви загубих времето с тези истории за призраци. Сигурен съм, че има някакво логично обяснение. Когато чух писъците, си спомних за тях. Реших да проверя какво става.
— Благодаря за загрижеността. Но се питам нещо. Защо сте още тук?
Ландън го погледна неразбиращо.